са успели да проходят във финансова независимост и да са икономически фактор за целите на Царството. Ако повече служители в България бяха имали вярата и достойнството да поучават и живеят принципите на даване, сеене и жънене, църквата у нас отдавна щеше да е водеща не само на Балканите, но и в Източна Европа. Истината е обаче, че всички деноминационни църкви през последните 20 години са били изцяло зависими от помощи на Западната църква, а някои от тях са зависими и до ден днешен.

    Те не могат дори да си представят как биха могли да живеят или да служат, ако това трябваше да зависи от даването на църквите, които водят. Така те не могат да бъдат пример и модел за подражание, понеже нямат реално свидетелство, а само "връзки" с този или онзи, които им давали пари за "това" или "онова". Но дотук с горчивите истини от българската евангелска действителност.
Отново вкратце: една църква няма да порасне, ако има повече пари. Обратното, роденото от духа общество (местна църква) ще има повече пари, понеже ще порасне. А растежът идва от индивидуалния духовен растеж на отделните членове и общността като цяло, под грижата на вярно и способно лидерство, което има одобрен характер.

Лъжа № 2: Ако имахме повече зрели лидери,
щяхме да пораснем като църква

    Вярно е това, че всеки трябва да направи своите решения за себе си. Колко пъти съм виждал хора с огромен потенциал, които започват да следват Исус, преживяват обръщение, прохождат във вярата и някъде по пътя сатана посажда някоя от своите лъжи, които дерайлират тези хора от Божията воля за живота им.
    Ако решим това да е нашето извинение, тогава ние имаме много такива. По-важното е какво става с хората, които минават през изпитанията и остават верни. Ако една местна църква е родена от Бог и има лидерство, което разбира не само целите на Бог, но и начина, по който да ги комуникира, това ще мобилизира потенциала на хората, които са част от общението.
Истината е следната, ако имаше повече зрели и способни пастори, щеше да има повече лидери, които щяха да предизвикат растеж в църквата.
    Какво искам да кажа с това? Един пастор не може да замести това, което сам Бог директно трябва да направи в живота на хората около него. И обратното: Бог не желае да направи дадени неща директно в живота на хората, затова той праща лидери, които да говорят в живота на други лидери. Някои качества никога няма да се развият в тези, които са призвани да се усъвършенстват като лидери, ако няма лидер, който да говори в техния живот.
    Пастори, кои са хората около вас, които Бог ви дава? Говорите ли в живота им активно? Правите ли вашата част в тяхното оформяне или очаквате това чудотворно да се “случи” един прекрасен ден - да си легнат незрели християни и да се събудят като зрели лидери.

Лъжа №3: Пасторът знае всичко, понеже е издигнат от Бог

    Това е една от най-големите лъжи, в която вярват много от самите пастори. Те мислят, че щом Бог им е говорил, помазвал ги е чрез Духа Си, дал им е дар слово и способността да съберат дадена група хора, това едва ли не означава, че пасторът е непогрешим, или че знае всичко. Звучи абсурдно, но много хора мислят така - особено себеправедни служители, които издигат себе си и своите си идеи за единствено правилни и новоспасени, незрели християни, които благоговеят пред Божия помазаник.
   Приятели, нека си признаем, пасторите не знаят всичко и Бог не очаква от тях да са перфектни. Пасторът трябва да е морално изряден, но не може да е перфектен. Много от пасторите на църквите в България нямат достатъчно образование, както тези от ромски и турски произход, така и етнически българи. Много малко са тези, които са получили адекватно библейско образование.

    Пасторите трябва да могат спокойно да заявят публично: аз не знам всичко и не мога всичко, но се уча ежедневно и прилагам това, което научавам. Пасторът трябва обаче да проповядва с увереност това, което знае и може. Не е добре служителите да са с чувство на малоценност, както и не е добре да са арогантни и самоуверени. Най-правилният начин един лидер да бъде оценен е, когато се е свързал заветно с друг лидер, който е по-зрял и е способен да “бащинува”. Терминът звучи малко архаично, но е възможно най-адекватният измежду различните избори. Много пастори развиват състезателен дух и непрекъснато се сравняват с други лидери, понеже не познават друг вид оценка, освен тази на своите връстници. Това може да се види в семейства, в които бащата отсъства и децата започват да се препират или бият, за да се докажат едни пред други и за да придобият чувство за признание и себестойност.
    Божият принцип е принципът на духовно бащинство и наставничество. По-зрелите да помагат на по-неразвитите да напредват. Такива взаимоотношения са венец за църквата на Исус Христос, понеже те отразяват това, което виждаме в Новия Завет и в ранната църква.
    Добро свидетелство за един дом е, когато хората знаят, че техните лидери са дали правото на други, по-зрели от тях да имат духовен авторитет в живота им. Това би трябвало да помогне на целия дом да има увереност, че Исус, който е Глава на църквата има много и верни гласове, които да коригират и да насърчават лидерството така, както връстниците никога не биха могли да го направят.

Лъжа № 4: Църквата е голямата цел на Бог

    Наистина ап. Павел казва, че Христос умря за Църквата, но той каза и това, че Бог желае всички хора да достигнат до познанието на истината. (І Тимотей 2:3-4). Църквата е епицентърът на Божията активност, но всяко истинско земетресение засяга много повече местата извън епицентъра, отколкото самия епицентър. Църквата трябва да мисли за себе си като за трамплин и епицентър, а не като за голямата цел на Бог! “...Бога, нашият Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.”
    Всяка местна църква трябва да се научи как да приема Исус като дар за църквата, но трябва да види и себе си като дар за света. "Вие сте светлината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие." (Матей 5:14)
   Църкви които мислят, че са голямата цел на Бог на земята, не могат да пораснат. Ако те не възприемат себе си като дар за света, ако не се идентифицират с мисията, която Исус има за нас, да сме сол и светлина, те няма да могат да пораснат, понеже изключват себе си от реалния обмен на живота. Те само се дисквалифицират от големите цели на Царството и сами се нареждат в категорията  “малко стадо” (Лука 12:32).

    “Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.”  Този стих ни дава утехата, че дори едно стадо да е малко, Бог пак може да му даде власт и сила, с които да доведе Неговото управление на земята. Този стих не означава, че църквата трябва да строи “граждански манастири”, т.е. общности, които се затварят, изолират се от големия лош свят и чакат Исус да се върне на земята. Този стих не означава също, че едно стадо (местна църква) трябва да остане малко. От книгата Деяния на апостолите виждаме, че хиляди по хиляди ставаха част от църквата в Ерусалим, Антиохия, Ефес и навсякъде, където апостолите получаваха достъп.
    Ако местните църкви трябваше да останат малки стада, за да са угодни на Бог, то тогава ранната църква беше първата, която наруши това слово, понеже те бяха огромни мега общества. По времето, в което три хиляди, а после пет хиляди станаха членове на църквата в Ерусалим, градът е бил с население от порядъка на 100.000 души. Това означава, че дори в първите дни на църквата приблизително 10% от града се е спасил. Това беше само началото. Вероятно през следващите 40 години, преди падането на Ерусалим, процентът е станал много по-голям. Това не ми изглежда като “малко стадо”. Същото беше вярно за Ефес, Антиохия и други места.
    Тогава, когато църквата вижда Христос, не само като дар за нея, но и като дар за целия град, тогава тя може, започвайки като малка, да развие пълния си потенциал и да повлияе на цял град.

Лъжа № 5: Сатана и нечестивите вече са в мащабен контрол,
не можем да догоним света

   Наистина, ако погледнем на състоянието на България, ситуацията изглежда много песимистична. Бившето поколение комунисти и техните агентурни кохорти успяха да станат новите капиталисти и сега диктуват в сферите на икономиката, медиите, образованието и обществото като цяло.
    Гражданското общество е все още плахо, неуверено и неосъзнало силата си. Облакът на корупция и насилие подтиска потенциала на хората в България. Всеки се е втурнал в луда надпревара с времето, да наваксва загубени години и пропуснати възможности. Границите на морала се размиват лесно в зависимост от обстоятелствата. Всеки иска да е добре, да е отгоре, да няма проблеми. Това е идилията, към която се стремят голяма част от хората. Други са се отдали на нихилизъм и реакционизъм и не виждат бъдеще в бъдещето. Те са решили да са Тома Неверни до гроб и никой, и нищо не може да ги промени.
    Много пастори и църкви се оказаха неподготвени за динамиката на един такъв хаотичен развой на събитията. На фона на всичко това, много от тях се чувстват изгубени и започват да правят всякакви странни неща, само и само да направят нещо. Някои обвиняват за всичко дявола, други се огорчават на хората, понеже са влезли в материализъм, трети, разбрали-недоразбрали, се гмуркат в динамиката на това, което става. Християни се опитват да правят бизнес и политически партии и си мислят, че един или двама души в парламента, както една или две успешни фирми, едва ли не, ще се справят с целия проблем.
    Сатана и неговите структури може и да са обсебили много ключови позиции, умове и сърца, но ние служим на Бог, Който дава сила на един да гони хиляда, а на двама да гонят десет хиляди (Второзаконие 32:30)!
    Пастори които нямат голяма визия, голяма цел и голяма вяра, е по-добре да слязат от амвона и да спрат да сеят неверие и негативизъм в Божиите хора. Голямото предизвикателство едва сега започва. Цяло едно поколение тепърва ще осъзнае, че именно това е времето, в което трябва да се надигнем като един човек, като силния от Матей 12:29 и да поискаме от Отец народа си. Цяло едно поколение тепърва ще се сепне от преследването на временни материални цели и ще проходи в мъдростта как, едновременно със заетия ни живот, да отделим и времето да викаме към Бог в молитва, да се протягаме към този изгубен и объркван свят, голяма част от който Бог приготвя за спасение именно чрез нас.
“...Защото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.” (Деяния 18:10)
    Ако всички малки църкви в България приемеха това поучение и започнеха да реформират мисленето и начина си на действие, не след дълго ще станем свидетели на това, за което всички ние, като апостолски християни копнеем - славата на Бог да изпълни нацията ни, както водите покриват морето!
“Защото земята ще бъде пълна със знанието на славата Господна, както водите покриват морето.” (Авакум 2:14)