Има един евреин, който знае и може да каже разликата.
   С Ави Шнайдер, директор за Европа на мисията Евреи за Исус (базирана в Германия), разговаря  Джулия Фишер.

 

Нека ви разкрия какво е на сърцето ми, започва Ави. Желая да ви кажа как присъствието на Евреи за Исус по улиците на Германия роди инициативата Живот от смъртта. И преди да ми зададете въпроси, да отговоря на учудването ви, може би, защо Евреи за Исус са в Германия”?

Първо, евреите, живеещи в Германия да чуят Благата вест и да бъдат спасени. Второ, германците да чуят Благата вест от устните на евреи и да бъдат спасени. Трето, Германия да види евреите, прокламиращи Евангелието без страх и срам. И най-накрая, светът да види евреи и германци, прокламиращи Благата вест заедно. Светът казваше, че това не е възможно, но Евангелието казва, че така трябва да бъде!”

Израснал в еврейско семейство в Ню Йорк, Ави е повярвал в Исус след като е получил евангелизаторска брошурка от Евреи за Исус и е чул свидетелствата на приятели християни. От 1978 год. работи като евангелизатор в Евреи за Исус. Той е основал дейността на мисията в Украйна и Русия, където е останал да живее седем години. По-късно е отишъл в Германия, за да бъде директор на мисията Евреи за Исус за Европа.

Ави продължава, като казва: Това стратегическо мислене роди инициативата Живот от смъртта. Има градове в Европа и особено в Източна Европа, чийто имена будят трагични спомени в мислите на нас евреите. Такива са Берлин, Нюрнберг, Краков, Варшава, Прага, Будапеща и Москва. До Втората световна война в тях бяха нашите домове, а след това станаха наши гробища. За нас евреите, да се върнем в тях с Благата вест на уста е като живот от смъртта.

Преди няколко години чух, че във Варшава и Краков всяка година се провежда фестивал на еврейската култура. Не са останали много евреи в Полша, но на този фестивал идват хиляди евреи живеещи в Европа. Толкова много хора умряха във Варшава през Втората световна война. Повечето бяха евреи, но имаше също така и поляци, германци и руснаци. Така че през миналия септември ние изпратихме група от Евреи за Исус на фестивала във Варшава и в нея бяха: двама немскоговорящи, двама рускоговорящи, двама Германци за Исус и двама Поляци за Исус. Три дни ние стояхме рамо до рамо, раздавахме на хората нашата литература и проповядвахме Евангелието и такова нещо се случваше за първи път в историята. Да кажа, че предизвикахме вълнение и любопитство, ще бъде малко!

Имахме стотици добри разговори с хора от различни националности. Много евреи и неевреи желаеха да ни чуят, когато излагахме Добрите вести. Защо те идваха и разговаряха с нас? Защото не можеха да проумеят какво кара евреи да бъдат по улиците на Полша и да проповядват за Исус. Но точно това сочи Евангелието и за нас то е съвършеното избавление от трагичната история.
   Това ме подтиква да говоря за особения призив към еврейските вярващи - да бъдат светлина за народите. Днес много се говори сред християните в Обединеното кралство, Германия и САЩ за обич и благославяне към Израел. Обаче, по мое мнение, не много християни разбират как да се молят и благославят Израел или какво означава казаното, че евреите са Божият избран народ. От Битие до Откровение Писанията ясно сочат, че  израелският  народ  има един

призив - да бъде народ от мисионери за останалия свят. Бог избра евреите поради любовта Си към народите. Апостол Павел казва, че този призив е неотменен, а също и това че Благовестието първо трябва да се проповядва на евреите. Дори и той, като мисионер при езичниците, когато влизаше в някой град, първо отиваше при евреите и от там започваше мисионерското си дело. Защо? Защото беше разбрал стратегията, да предава известието на бъдещите мисионери, за да могат и те да изпълнят задачата си и да отнесат Благовестието до останалия свят!”

Запитах Ави: Вярваш ли, че затова евреите сте толкова много преследвани през вековете?

Да! Духовния корен на антисемитизма е в желанието на сатана да спре прокламирането на Благовестието (Евангелието). Ако можеше да ни унищожи преди повторното идване на Месията (и той опитваше да направи това), то тогава нямаше да има Месия, нямаше да има Писания (защото те трябваше да дойдат чрез еврейския народ) и нямаше да я има нацията призвана да прокламира Благовестието. Той се стремеше да ни унищожи още от времето на Исус, защото ако бе успял да унищожи еврейския народ, то това, за което бяха призвани нямаше да бъде изпълнено, Благовестието нямаше да достигне до народите и Исус нямаше да дойде на земята отново. Да, духовния корен на антисемитизма е сатанински и той е повече от проста омраза към нас евреите. Той рефлектира в омразата на сатана към народите на света. Той иска да осуети разпространяването на Благовестието по света.

Така или иначе, аз вярвам, че скоро еврейски мисионери ще прокламират Евангелието навсякъде по света, първо на евреите, а после и на останалите, включително и по всичките онези места, където умирахме. Аз искам да видя завръщането на моите сънародници по тези места с известието за изкупление, опрощение на греховете и живот.

Нека ви разкажа нещо: Често съм канен да проповядвам в църкви. На една служба преди два месеца аз призовах: Ако някой желае да говори нещо повече за познаване на Господа, да дойде и да разговаря с мен след събранието. Дойде една госпожа, германка и в очите й имаше сълзи. Запитах я: „Разбра ли тази моя покана” и тя каза: „Да”.

„Би ли желала да предадеш живота си на Исус?” Тя ме погледна през сълзи си и отговори: „Опитвах се, но не можах”.

       „Защо не?”

       „Моят дядо.”

       „Като евреин знаех накъде води този разговор и я запитах за дядо й.”

       Отговори ми: „Той беше едно от истинските чудовища”.

       „Но ние не говорим за дядо ви. Говорим за вас”, й казах аз.

       „Ако не разбрахте, той избиваше вашия народ”, добави тя.

       Мисля че Господ ми даде тези думи: „Аз разбирам, че вие позволявате на виновността поради неговото минало да ви спира да вършите онова, което Господ иска от вас да правите днес”. След това й казах: „Предай живота си на Господа” и тя го направи, защото евреин й говореше и я насърчаваше да приеме Благовестието.

В 1990 год. в Германия имаше 30.000 евреи. Днес те са 230.000, защото толкова много пристигнаха от бившия Съветски съюз и много от тях са отворени за Евангелието. Моята цел в Германия е да провокирам нашия народ (евреите) да излязат и прокламират Благовестието, първо на евреите и след това на народите. Ако наистина сме готови да станем светлина за народите, то Германия е идеалното място за инициативата Живот от смъртта, защото виждаме какъв интерес предизвиква това, че евреи и германци са заедно в благовестването!

По-късно тази година ще благовестваме в Нюрнберг на евреите и на децата и внуците на онези, които искаха да ни видят мъртви. Искаме те да чуят от нас, че Богът на Израел ги обича и призовава всички нас към покаяние. Искаме да ги насърчим да застанат рамо до рамо с нас докато превземаме градовете. Нюрнберг бе идеологическото сърце на нацизма и там всяка година са се провеждаха партийните обединяващи събирания и митинги. Аз застанах на Балкона, на който тогава е заставал Хитлер и казах: „Има евреи, които стоят на тази земя!”.

Попитах Ави: „Подкрепя ли ви националната църква или чувстват неудобство от вашето присъствие?”

Има вярващи в националната църква, които застават до нас, въпреки че официалната църква е заела позиция против „еврейски мисии”. Те са приели лъжата, че донасянето на благовестието до еврейския народ е продължение на Холокоста. Толкова много са под влиянието на вината, че не задават въпрос за абсурдността на този аргумент, според който пророците, апостолите, а и самият Исус са били всичките антисемити, след като са довели Евангелието до Евреите! Това върши вината. Тя прави човека толкова затворен и неспособен, че нищо не можеш да сториш. Плодът на покаянието е всякога прокламиране.

Повече е свободата сред свободните църкви в Германия, въпреки че и там има някои, които казват: „Ние обичаме Израел, обичаме еврейския народ, но те не се нуждаят от Исус, за да бъдат спасени и затова никога няма да им говорим за Него”. Отново казвам, че такова отношение се ражда поради вината и води много искрени християни към компромис и погрешност, в решително важна теология. Това не е истинска любов към моя народ, а по-скоро желание да бъдат обичани от този народ. Истинската любов към другите хора казва: „Аз трябва да ти кажа истината, независимо дали ме приемаш или не. Понеже ни възлюби, Исус ни каза истината , въпреки че знаеше че, мнозина ще го отхвърлят”.

Запитах Ави: „Гледайки напред, накъде мислите, че отива вашето дело?”

Ще ви отговоря първо за Евреи за Исус в Европа. Ако продължаваме да растем силни в Германия, а също и в бившия Съветски съюз, то по средата виждам и цяла Европа. Виждам ден, когато мисионерите на Евреи за Исус ще са навсякъде из Европа, ще провокират раздвижване, ще създават контакти и ще работят заедно с националните църкви.

В същото време в Израел провеждаме акцията Ето вашият Бог. Това ще бъде най-голямата евангелизаторска кампания, която някога сме правили. Тя ще съставлява дванадесет големи евангелизаторски похода, проведени в рамките на шест години. Ще участват хиляди хора. Мисля че в резултат на това, всички в Израел ще чуят Благовестието. Молитвата ми е стотици хиляди евреи и палестинци да повярват чрез Благовестието и заедно да излязат да го разпространяват по останалия свят.

Ако обичаш Израел и еврейския народ, то разбери, че ние бяхме избрани да бъдем светлина за народите. Църквите които не разбират това, забърквайки се в процеса на световното евангелизиране, се опитват да държат Евангелието далеч от нас евреите и не се молят за спасението на Израел, а вярват в лъжата, че евреите не се нуждаят от Йешуа, за да бъдат спасени.

Молете се за спасението на Израел, молете се за нас, които носим Евангелието до нашия еврейски народ, а ние ще донесем Благословението до всеки, който срещнем, защото за това сме били създадени!