1. Конституцията на Република България и Законът за вероизповеданията от 2002 г., в съзвучие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните права на Европейския съюз, гарантират свободата на религиите в нашата страна и правото на всеки гражданин да упражнява свободно и без ограничения своето вероизповедание.

2. Ограничения на свободата на вероизповедание, в т. ч. на изразяването на религиозни убеждения и на тяхното разпространение, са допустими според международните актове и нашия Закон за вероизповеданията, само при заплаха за националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и при използването на религията за политически цели. Дали такава заплаха е налице може да каже не N-ският кмет или кварталният милиционер, а Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет!

Не е работа на общината да разглежда, а още по-малко да се произнася и да предприема административни действия, по жалби на граждани, които се оплакват за нарушени религиозни права или за дейност на религиозни организации в нарушение на Закона за вероизповеданията. По силата на този закон има един компетентен за това орган - Дирекция „Вероизповедания” при Министерския съвет. Този орган може да налага административни наказания, ако констатира нарушения или да сезира прокуратурата, ако деянията съставляват престъпления.

3. Конституционно и законово е забранена държавната намеса в делата на отделените от държавата религиозни институции и организации и е гарантирана равнопоставеността на всички вероизповедания. Дълг на държавните и общинските органи е да осигуряват „условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” и да съдействат „за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи” (чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията).

4. Предвид т. 1, 2 и 3, е абсолютно недопустимо общински чиновници, а още по-малко полицията, да „философства” по адрес на религиозната дейност на едно или друго официално регистрирано по законен ред вероизповедание. На полицията, съгласно Закона за МВР (чл. 157) даже й е абсолютно забранено да събира информация за религиозните убеждения на хората и за членството им в религиозни организации. Камо ли пък да правят „справки” и да раздават оценки.

И накрая, понеже прочетох някъде, че местни управници оправдават подобни действия с мотива, че така се защитава „традиционното православие”, от позицията на човек, чиято привързаност и активност в защита на Църквата е публично доказана, си позволявам да им препоръчам настойчиво да се въздържат от подобни изявления. Защото с тях те рушат авторитета на БПЦ и предизвикват негативизъм към нея от страна на останалите вероизповедания, които остават с убеждението, че са дискриминирани от държавата.

Пък и хайде хора, които влизат в църква само по Коледа и Великден (ако въобще влизат) да не се правят на „по католици от папата”.

* Борислав Цеков е български политик и юрист, народен представител (2001-2005), избран с листата на НДСВ. Внася законопроекта за вероизповеданията, който е приет и обнародван в Държавен вестник на 29.12.2002. Автор е на над 100 статии и публикации в български и чужди вестници и периодични издания по различни законодателни и политически теми. От октомври 2005 Цеков е главен секретар на омбудсмана на Република България.