През 2008 г. – деветнадесет години след политическите промени, когато първото “родено в свободата” поколение завършва средното си образование, вече на практика е трудно или почти невъзможно да се съгласим, че България изобщо е страна, в която християнинът може практически и необезпокоявано да осъществява насъщните си потребности за нормален църковен живот. След множеството индикации в тази насока, поредното неопровержимо доказателство бе дадено на 1юни тази година – шестата неделя след Пасха.

Със Заповед № РД 09–1129 / 14.09.2007 г. на министъра на образованието и науката бяха определени датите за Държавните зрелостни изпити за придобиването на средно образование след успешно завършен 12. клас и графикът на дейностите за тяхната организация, провеждане и оценяване.

Чрез възложената от министър Даниел Вълчев на зам. министъра му Кирчо Атанасов заповед се осъществи конкретна практическа пречка за всички християни да спазят четвъртата Божия Заповед: “Помни съботния ден (за християните - денят на Христовото Възкресение – т.е. НЕДЕЛЯ), за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е на Господа, твоя Бог”.

Разбира се, опропастена бе възможността за участие в неделното богослужение на шеста неделя след Пасха.

Засегнати от министерската заповед бяха ВСИЧКИ ХРИСТИЯНИ: абитуриенти, учители-квестори, полицейски служители за охрана, помощен персонал по цялата територия на Република България, ПОВСЕМЕСТНО и ПОГОЛОВНО, навсякъде, където се проведоха матури в неделния ден.Това е едно от най-масовите нарушения, постигнато със заповед на изпълнителната власт, на индивидуалното и същевременно колективното право на свобода на вероизповеданието в най-новата българска история.

Всички засегнати християни, които изпълниха министерската заповед, бяха поставени и в неравностойно положение – учениците, учителите, служителите и работниците от помощния персонал: първите трябваше да избират между религиозната свобода и дипломата, останалите между религиозната свобода и дисциплинарното наказание, принудени от МОН да вървят срещу верските си убеждения.

Кои правни норми се потъпкват най-безцеремонно от министъра на образованието? На първо място чл. 37 (1) от Конституцията: Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Нещо повече, според чл. 57 (3) от Конституцията дори при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение чл. 37 не може да бъде ограничаван с временен закон. Министърът на образованието успява да го стори със заповедта си (а тази заповед даже е подзаконов акт- бел ред.).

Погазено е и предписанието на чл. 4 (3) от Закона за вероизповеданията: Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание… и т.н. разпоредби.

Не са отчетени норми на международното право, по което РБ е страна: чл. 18 от Пакта за граждански и политически права на ООН, чл. 9 от Европейската конвенция за защита правата на човека, както и чл. 10 от Хартата за правата на човека от Ница, която е част от законодателството на ЕС.Не е взета предвид правната уредба относно традиционността на източноправославното вероизповедание, представена в предписанията на чл. 13 (3) от Конституцията: “Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание” и чл. 10 (1) изр. 1 от Закона за вероизповеданията: “Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие”, което, според мнението на Конституционния съд от Решение на КС 2/1998 г. т. 16, буква “д” от мотивите, а именно че смисълът на чл. 13 (3) се изразява в: “културно-историческата му роля и значение за българската държава, както и актуалното му значение за държавния живот, отразено най-вече в системата на официалните празници - всички НЕДЕЛНИ ДНИ, (sic! - бел. авт.) НОВА ГОДИНА, Възкресение Христово, Рождество Христово)”. Системата на официалните празници е монопол на българската държава. Част от уредбата й се намира в Кодекса на труда. Според неговия чл. 153 (1): при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. Законодателят, за разлика от Конституционния съд не определя неделния ден изрично като празник. Той говори макар само “по начало”, въпреки това за неделя!

Погазени са също и редица антидискриминационни разпоредби от Закона за защита срещу дискриминацията и т.н. и т.н.

Със заповедта си, министърът на образованието Даниел Вълчев, който, като хабилитиран юрист, добре знае каква йерархия на правните норми съществува в Република България и че Конституцията е основния закон в страната, ограничи най-безцеремонно свободата на изповядване на религия на всички български християни и потъпка техните религиозни чувства.

Материалът препечатваме от Интернет
 

*Предлаганият анализ е извлечение от публикацията: “Традиционно-православни” неделни изкушения: Министър-Вълчевата срещу Божията Заповед“.

Б. Р. Интересно как министър Вълчев би издал заповед, която да задължи явяването на каквито и да е масови изпити на ученици по време да речем на някой ислямски празник – Курбан байрам, Рамазан байрам или пък те да бъдат проведени в петъчен ден – редовният ден за молитва на мюсюлманите.