“Върни се в отечеството си и в рода си…”

                                                                          Битие 31:3

Осъзната или не, в света съществува максима: за да станеш богат, трябва да стартираш с първоначално натрупване на капитал. Първоначалното натрупване на капитала обаче е възможно само чрез експлоатация на чужд труд, присвояване на чужди капитали и измама. За съжаление това не е само теория, но е и добре позната ни практика, отнасяща се за почти всички забогатели хора. Тази порочна практика създава не само социални различия и враждебност, но междуличностна и групова конфронтация в обществото. Това е война, много често - кръвопролитна. Тази война, започнала с Каин и Авел, продължава и до днес. Човечеството живее в един постоянен стрес и дискомфорт. Защо е така? Защо всички човеци желаят да нарушават един духовен закон поставен от Бога, който гласи: “С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет…” Това е част от проклятието над Адам, записано в Битие 3:17-19. Нарушавайки този духовен закон, мнозина се стремят да избягат от проклятието чрез измама и присвояване на чужда собственост, т. е. чрез прехвърляне на своя дял от проклятието върху други хора. Този закон обаче продължава да действа и той служи за благословение на всички, които го спазват и работи против всички, които го нарушават.

Нарушаването на  Божиите закони

физически или духовни, не носи щастие на никой човек. Временно може да живеем в нарушение на Неговите закони, но това няма да ни направи щастливи. Нарушавайки и временно преодолявайки закона за гравитация, астронавти от САЩ отидоха на Луната. Луната обаче не им осигури щастие. Те бяха истински щастливи, когато отново се приземиха. Това е, за което работи и гравитационния закон на Бога.

Някои вярващи хора биха възразили, че това проклятие вече не действа, тъй като Христос ни изкупи от преизподнята на закона, както е писано в Галатяни  3:13: “Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво." Словото е вярно и Христос наистина ни изкупи от проклетията на закона, но духовният закон от Битие  3:17-19 продължава да работи. За това намираме потвърждение в Новия Завет: “Ако не иска някой да работи, той нито да яде.” (ІІ Солунци 3-10) Хората продължават да се трудят с пот на лицето и на определеното време се “връщат в земята”. Нарушаването на този закон не носи благословение. Много християни вярват, че богатството и преуспя-ването в живота е признак на благословение от Бога. Философията на такива християни е: “Няма   християнски  бизнес.  Бизнесът  си  е

бизнес.” Скритият подтекст е: с цената на всички средства, аз трябва да преуспявам и да приемам, за разлика от невярващите, че моето преуспяване е благословение от Бога. Това е много, много стара философия.

Древният патриарх Яков, чиито име означава: “Който без право замества”, изповядваше точно тази философия: Позицията на първородния ще ми осигури богатството на бащиното наследство – един първоначален капитал, който аз трябва да получа, чрез измама на първородния ми брат Исав. Разбира се Яков успя да измами брат си като “закупи” за пари, с хляб и паница леща, неговото първородство. Яков обичаше Бога на баща си Исаак и беше ревностен да Му служи. Поведението и живота му обаче бяха в пълно противоречие с Божиите духовни закони. Той наруши закона за полагане на личен труд с пот на лицето, но това не му донесе тъй бленувания от него първоначален капитал – бащиното наследство. Нещо повече - живота му беше застрашен и се наложи да бяга далече от бащиния си дом. Майка му – Ревека, която подкрепяше неговата философия и го научи на измама, никога повече не видя лицето му.

През огъня на изпитанията

В Харам, в дома на вуйчо му Лаван, Бог започна да го учи на труд. Четиринадесет години работи той за да си създаде семейство, без да придобие обаче каквото и да е лично материално богатство - четиринадесет години изпитание, на което го подложи Бог. Според нашата човешка мярка, това е достатъчно дълъг период, през който човек със сигурност ще се промени. Младият още Яков се бе разделил с много желани от него неща, но не и с философията и стремежа си за бързо забогатяване. По-късно, когато вуйчо му Лаван му предложи да остане за да се грижи за стадото му срещу заплащане, предложението за сделката дойде от Яков: “…всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и всяка пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.”  (Битие 30:31-34)

С оглед на по-бързото си забогатяване Яков отново си послужи с измама, опитвайки се да “помогне”на Бога да ускори преуспяването му в придобиване на собствено стадо. В Битие 30:37-42 четем историята с нашарените пръчки, които поставяше пред стадата, когато зачеваха. Забележително е, че този път Бог му позволи да осъществи измамния си план. Това не означава обаче, че Той бе съгласен с неговото поведение. До преди двадесет години Бог работеше чрез изпитания за промяна и освещение на бедния и бездомен младеж – Яков. Сега Бог стартираше нова серия с изпитания за семейния и забогатял Яков.

Много християни вярват, че след като се покаят и тръгнат по Божия път, пред тях ще се открият най-светлите хоризонти на пълен просперитет във всички области на живота. Истината обаче е, че от момента на покаянието, Бог стартира нашето освещение. Това означава пълна промяна на нашите грубовати характери. Едно от Божиите средства за това са изпитанията, които няма да спрат, докато не бъдем променени и подготвени за влизане в Божието семейство.

След двадесет годишно слугуване на вуйчо си Лаван Яков получи Слово от Господа:

“Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.” (Битие 31:3)

    Двадесет години той бе отделен от родния си дом. Двадесет години измамникът бе мамен. Двадесет години бе подложен на непосилен труд и тежки изпитания. Двадесет години, след Ветил, Бог мълчеше! Забравен или отхвърлен беше Яков? Нито забравен, нито отхвърлен. Бог привеждаше Яков през много тежки изпитания. В същото време обаче Той никога не оттегли Своята протекция от него. Невидимата, но силна ръка на Бога водеше Яков през огъня на изпитанията, до момента, когато оставането му в Харан повече не бе възможно. В Битие 31:1,2 четем: “А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.”
   Лавановите синове бяха недоволни от неговото присъствие там. Самият Лаван не бе дружелюбен с него.

Каквото и да притежаваш, ако живееш в чужда земя, дискомфорта ти ще бъде твое ежедневие. През колко страдания трябва да преминем, докато разберем, че истинското щастие е да живееш там, където е твоето отечество, където живее твоя баща и рода ти. Исус каза: “Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. В дома на Отца Ми има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото гдето съм Аз да бъдете и вие.” (Йоана 14:1-3)

Аргументи на завръщането

Никой не може да бъде истински щастлив, ако не живее на територията, определена му от Бога за негово притежание. Яков научи тази истина по един мъчителен за него начин. Той бе получил  всичко,  което животът  в  неговата  епоха му предла-

гаше, но това не го направи истински щастлив. Домът, в който очакваше комфорт, стана място на неговия дискомфорт. Страната и домът на Лаван до известно време бяха добро място за благоуспяване на Яков. Бог го благославяше дори на това място, което не бе му отредено за негово притежание. Истински щастлив обаче той не стана, докато живееше в Харан. Тогава Господ му говори: “Върни се в отечеството си и в рода си…” Това бе заповед за Яков; това е заповед и за всеки, който обича Господа и иска да Му служи.

“Върни се!” там, където е територията на Бога; мястото на святостта; мястото, на което не можеш да стоиш с обути нозе. Ако се опиташ да стоиш по този начин, като Яков, тогава ще се наложи за дълго време да бъдеш отстранен от мястото на твоето щастие.

Господ каза още на Яков: “…Аз ще бъда с тебе.” “Върни се” не е формален акт. Дискомфортът не е истински аргумент за завръщане при Бога. Страданията отварят ушите ни да чуем Божия глас отправен към нас. Истинският аргумент за нашето завръщане обаче е да се доверим на Бога и на Неговите обещания, записани в Словото Му. Онзи Яков, от преди двадесет години, не можеше да се завърне “в отечеството си и в рода си”. Сега обаче Бог го призоваваше да се завърне. Всъщност това бе само началото на пътя на неговото завръщане. Колко много уроци още имаше да получи Яков, преди пристигане в Обещаната земя.

Това Бог каза някога и за апостол Павел: “Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.” (Деяния 9:16)

Патриарх Яков, докато беше все още в Харан получи една ясна заповед от Бога: “Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.” Когато Бог те призове да тръгнеш по Неговия път, внимавай за мотивите на твоето завръщане при Него. Яков със сигурност трябваше да изпита сърцето си за мотивите на своето завръщане в обещаната земя: Притеснението от Лаван и синовете му, или пълно доверие в Словото на Бога? Страхове пред неизвестното бъдеще, търсене на дивиденти от религиозна принадлежност, или пълно доверие в Словото на Бога и живот по библейските стандарти? Правилните мотиви за твоето завръщане при Бога са първата фундаментална стъпка в тръгването по Божия път.

Втората, не по-малко важна стъпка е: когато Бог те призове, открий истината на Божието Слово и на твоето семейство, съпруг или съпруга и деца и с много любов осигури съгласието им за тръгване по Божия път. Когато Яков получи Божия призив за завръщане в Обещаната земя, първата му стъпка бе да повика Рахил и Лия на полето при стадото, където направи своето изложение пред тях: “Гледам че бащиното ви лице не е към мене, както по-напред, но Бог на баща ми е бил с мене.”

Два различни аргумента да напуснеш света, в който до сега си живял: Негативната конюнктура, която застрашава твоя живот и… “Бог на баща ми, Който е бил винаги с мен.”

Един свещен кръстопът, на който, в определен момент от живота застава всеки човек. Къде ще пристигнеш, зависи от твоя избор за къде и с кого ще пътуваш. Избери Исуса и Той ще те заведе в дома на Своя Небесен Отец. Апостол Петър някога каза на Исуса: “Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.” (Йоана 6:68)

Конюнктурата не е добрия и правилен мотив за тръгване по Божия път. Тя дори изобщо не е аргумент за това. Лошото отношение на другите хора към теб не е мотив да работиш недобросъвестно при тях. Яков припомни на Рахил и Лия: “А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.” (Битие 31:6,7)

Каквито и да са обстоятелствата, при които живеем, Бог е в контрол и Той има една библейска истина, забравяна и пренебрегвана от много християни. Тя гласи следното: “Този Който е с нас е по-силен от този, който е в света.” (І Йоана 4:4)

Патриарх Яков се опитваше с хитрост да увеличи своето стадо. Бог обаче му показа, че не се нуждае от неговата човешка мъдрост, за да го благослови. Самият Яков по-късно изповядва: “И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.” (Битие 31:10-12)

Господ му показа, че има нещо по-велико от това да бъде благословен в ежедневието: “Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло, и гдето Ми се обеща. Стани сега, излез из тая земя и върни се в родината си.” Това означаваше още: Якове, не забравяй стълбата, която ти показах на Ветил! Стълбата – връзка между небето и земята… Стълбата – преобраз на Божия Син, станал пътя, истината и живота. Единственият път, единствената връзка между небето и земята.”

П-р Йордан Манев е ръководител на първа евангелска петдесятна църква в гр. Стара Загора. Той отговаря за 30 църковни общества в района. В неговата църква се развива националното служение "Спасение и духовно изграждане на глухите в България", сформиран е и молитвен екип за освободително служение. Видението на п-р Манев за църквата е - църковното общество да стане част от Тялото Христово, пълноценно, без нито една липсваща част в него.