На 9 април, под № 6700 131, Община – Бургас издава документ, наречен “Информационна справка”, разработен от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (МКБППМН), към общината, съвместно с МВР. Документът е изготвен по повод “активизацията на нетрадиционни за страната ни християнски вероизповедания, във връзка с предстоящите Великденски празници.”
    От справката научаваме още, че необходимостта за нея е “допълнително продиктувана от зачестилите жалби и оплаквания на родители и пострадали деца, жертви на информационна неосведоменост, липса на отговорност и контрол от страна на училище и семейство.”

Въпросното “окръжно” е подписано от зам. кметът по култура и образование, в чийто ресор влиза и религията. Изпратено е до всички директори на училища в общината. В него се казва: “За целта ви изпращаме синтезирана информация с адресат всички ученици в повереното ви училище. Оставяме на вас да подберете подходящата класна или извънкласна форма, под която да ги запознаете с информационния материал. Под формата на дискусия или в специали-зираните часове, на учениците да бъдат разяснени признаците, по които да различават сектите от традиционното за страната Православие.”

По нататък се дават “насоки” какви да бъдат формите, по които да бъде проведено информирането, като се изисква обратна връзка, в която да се докладва, какъв е бил отзвука от страна на учениците.

Във въпросната информационна справка, като основни и най-опасни религиозни секти,

се сочат Свидетелите на Йехова, Мормоните и Евангелските петдесятни църкви в България. Не се отрича, че и трите деноминации имат официална регистрация в страната.
    “Информационната справка” дезинформира директорите на училища, а от там и учениците в Община - Бургас, че основната книга на евангелистите в страната също била Библията, обаче те ползвали “друг превод” и тълкували “по различен начин текстовете.”

    Друг аргумент да бъдат обявени за сектанти евангелските вярващи е, че: “Те не празнуват Баба Марта, Лазаров ден и именните дни на светиите, почитани от БПЦ, и издигат в култ единствено Исус Христос.”

    Едва ли има нужда от коментар как езическият празник Баба Марта е попаднал в списъка на почитаните от БПЦ празници. Когато някой пише или подписва подобни текстове, добре е да се запознае с най-обикновените факти, за да не изпада в смехотворни ситуации. Не става ясно също така по какъв точно начин това представлява “опасност” за подрастващите. Както не става ясно и кому е необходимо да се нагнетява отново напрежение в обществото, като се разпалва нетърпимост на религиозна основа.

Не останаха назад и различни бургаски медии, които с охота отразиха изнесените в “информационната справка” данни. Някои от тях дадоха воля на въображението си, като поместиха кореспонденция с гръмкото заглавие “Война на кмета срещу сектите”, наливайки допълнително масло в огъня.

Никоя от засегнатите страни не бе потърсена за коментар – нещо, колкото непрофесионално, толкова и недопустимо от гледна точка на каквато и да е етика - журналистическа, юридическа, християнска или просто човешка.

Да обявиш за секта законно християнско вероизповедание, имащо 150 годишна история в страната ни е знаков акт. Акт, който говори за изява на откровен православен фундаментализъм, крайна недоброжелателност, дискриминация и неве-жество.  Акт,  който  сее вражда, за да роди

 омраза.

    Добре е, когато чиновници и служители “творят” подобни текстове, да си припомнят, че България е ратифицирала, още през 1992 год., Европейската конвенция за защита правата на човека. Добре е също да знаят, че държавата ни, по сведения от Страсбург, предстои да бъде осъдена от Алтернативния синод именно за погазване на човешките права. Добре е най-сетне да прочетат и какво се казва в годишния доклад за религиозните свободи в България, изготвен от Държавния департамент на САЩ: “Дружелюбните, общо взето, отношения между религиозните групи в обществото допринасят за свободата на религията; въпреки това като периодично възникващи проблеми, особено проявяващи се в медиите, продължават проявите на дискриминация, случаите на тормоз и общата обществена нетолерантност спрямо някои религиозни групи.”
Толерантността в Европа, чиито членове сме и ние, означава не просто приемане на различията, а отговорност към ценностите на хората, които са носители на тези различия.