„Аз ще построя трона си високо над всичко, страховито студен ще е върхът му. Защото крепостната му стена - суеверен страх. Началник на охраната му - най-черната агония!” (извадки от „Зовът на един отчаян). Без съмнение, амбицията на Маркс е „да измести Бога от Неговото небе”. Знае се, че и други са таяли подобна омраза към Бог. Авторът Филип Пулман наскоро каза: „Моите книги са за убиване на Бог”.
    Пропускът на много коментатори да разпознаят личността, за която се говори в Исая и Езекиил се дължи на нежеланието им да осъзнаят източника и реалността на свръхестественото зло. За тях дяволът е просто фигура от суеверието. Но кой ако не той, е можал да вдъхнови Маркс да се стреми да узурпира трона на Бог? Горделивото самохвалство на Люцифер намира израз чрез всеки, който претендира за властта и Словото на Бога. Сатана е архи-узурпатор и той старателно работи по тази си цел. По времето на цар Давид, той намери отзивчив съд в лицето на Авесалом- синът на Давид. Как бе възможно да се случи такова нещо? Как можа Авесалом не само да пожелае да узурпира властта на баща си като цар над Израел, но дори и да го убие? Отговорът е в страховитото изпълнение на пророчеството на пророк Натан, което изяви греха на Давид с Вирсавее и последвалото го убийство на Урия (ІІ Царе 12:1-15).

                                                       Авторитетът е подронен
    Проблемите скоро започнаха когато Амнон изнасили полу-сестра си Тамар (ІІ Царе 13:1-19). Давид научи за това, но не направи нищо. Писанията казват, че той е бил „много разгневен”, но не наказа Амнон, въпреки че Божият закон го изискваше (Левит 18:9; 20:17). Може да си помислим че Давид се въздържа да накаже Амнон, защото той бе първородният му син, но истинската причина беше в това, че царската му позиция беше решително компрометирана. Не беше ли и сам той взел жената на друг мъж? При всичко това, той бе един от най-лоялните му слуги. Давид беше нарушил седмата заповед, а след това продължи, като наруши и шестата заповед. Зарът бе хвърлен: братът на Тамар, Авесалом ще си отмъсти, ако баща му не е издал справедливо осъждане. Това е коренната причина на неговото намерение да узурпира трона на Давид. Всякога е все същото: грехът в Божиите хора дава възможност на Злия да се опитва да отхвърли авторитета и властта на Святия. Горделивият бунт на Люцифер никога не е успял да отхвърли Божия трон, нито ще успее някога в бъдещето, но все пак, онова което той може да прави е да се стреми чрез лукавство и коварство да отхвърли Божието Слово от живота на Неговите хора. Вижте как Авесалом подкопаваше авторитета и властта на Давид сред народа на Израел. Първо той направи огромно шоу, зрелищен показ на себе си като царски син. Колесница и коне, петдесет души тичащи пред него, всичко това предава впечатлението за царственост и коронясване. И не само това, но той представя себе си като единственият, който е загрижен за благополучието на народа: той ще им даде правосъдие и справедливост - само да бъде издигнат за съдия в земята! Намеква им, че баща му Давид не се интересува от това и представя себе си като най-добрия техен защитник.
    Вършейки всичко това, Авесалом изцяло изявява естеството и стратегиите на самия принц на тъмнината, който лъжливо рисува Бог като незаинтересован за поданиците Си, твърде рестриктивен, радващ се в убиване и тирания. Точно като Авесалом, той се стреми да измести Бога от обичта на човеците. Някой може да запита, може ли той да върши това сред онези, които са изповядали лоялност към царя на царете? Той рядко опитва това открито, но прикрито стартира процес всякога, когато може да представи друга, изглеждаща по-атрактивна, алтернатива на подчиняването на Словото Божие. Така той краде сърцата на вярващи, точно както правеше и Авесалом. И още по-добре, ако успее да привлече за каузата си бележити фигури, хора от калибър, влиятелни, защото те биха могли да отклонят множествата и да ги убедят да се приспособят към новия порядък на нещата. Да не забравяме и това, че сърцето на Авесалом бе сърце на убиец. След като уби Амнон, той се стремеше да убие дори баща си - Божият помазаник. Такава бе крайната му цел, но благодарни сме че тя никога не бе изпълнена (ІІ Царе 16:1-4). Разбира се, сатана бе убиец от самото начало. Затова той ще търси да дискредитира, отмахне или измести истинския помазан от Господа, всякога и всякъде, където може, защото има нещо, което той не може да понася - онези които здраво се държат за истината и вярно следват Господа.

                                                      Прикрито отклоняване
    Докато стратегията на Авесалом е ужасния плод от собствения грях на Давид, то Библията предлага и ясно разбиране за делата на големия архи-узурпатор. Как можем да приложим това в днешната ситуация на Църквата?
    Може би очакваме да бъдат насилствено отхвърлени правителства и управници. Така или иначе, дяволът е много по-прикрит и коварен във воюването си против Църквата и е решен да продължава прикритите си операции, докато постигне целта си. След това той опитва насилствено отхвърляне. Подменянето на истината в наши дни е в пълен ход. Това не е нещо далечно, но то се случва точно сега. Вражеските заместители на истината да действат навсякъде. А кои могат да бъдат те? Много са и различни: Исляма, Църквата на Рим, лобито на хомосексуалните, секуларизма (светското) и хуманизма, движението Ню Ейдж (Новият световен ред или Марксовия Европейски съюз...). Всички те са в действие навсякъде по света днес - политически, морално, културно. В религиозната сфера всякога те се стремят към една цел - да подкопаят и омаловажат Божието Слово и да разрушат Църквата и се прекрати благовестието. За тази си цел сатана е готов на всичко.
    Как сме могли да стигнем до тази ужасна позиция? Отговорът е много прост: не сме ли изоставили първата си любов и не сме ли отхвърлили любовта към истината? (Откровение 2:4; ІІ Солунци 2:10-12) Трагичната реалност е, че нито един от изброените „външни” узурпатори не би могъл да утвърди позицията си, ако предварително с тайните, прикрити операции сатана не е подготвил почвата чрез фалшиви доктрини вътре в Църквата. Добре ще бъде да извлечем урок от опита на Солунската църква. В първата глава на второто си послание до нея, Павел настойчиво препоръчва на вярващите вяра и твърдост в гоненията и притесненията (ІІ Солунци 1:3-5). Това са група верни светии, които въпреки големите изпитания, вървят с Господа. И въпреки това, във втората глава виждаме, че те са били разклатени в разбиранията си, а също и изплашени чрез фалшиви учения относно грабването. Какво бе станало с тях? Бяха станали жертви на фалшива доктрина. Това трябва да послужи като предупреждение и за Църквата днес. Преследванията не можеха да поклатят солунците, но фалшивата доктрина можеше и го направи! Слава Богу, Неговият служител Павел беше там да утвърди мисленето им, защото, ако това не бе станало, последиците можеше да бъдат катастрофални или нищо по-малко от пълна загуба на вяра в Бог.

                                                         Неотслабваща война
    Главният удар на сатанинските атаки всякога са били против
Словото Божие. Войната му срещу Истината е ожесточена и непримирима, а главната му стратегия може да бъде оприличена на постоянно копаене около основите на градската стена, за да я срине. По дефиниция, такава дейност не се вижда, докато стената не започне да пада и даде възможност на врага да нахлуе. Точно по същия начин, ако той успее да узурпира правилното учене на Словото сред Божия народ, тогава той би всеел хаос. Исус и апостолите постоянно предупреждават за гибелния ефект на фалшивите учения.
    Предупреждение, на което се гледа от високо, но което носи жизнено важно значение за нас днес, намираме във ІІ Солунци 2:8-12. След като бе коригирал грешките, от които бяха застрашени преди, сега Павел учи вярващите в Солун относно беззаконния, който ще се изяви в последните дни (ІІ Солунци 2:8-9) с всякаква сила, знамения и лъжливи чудеса, за да измами онези, които погиват, защото „не са приели да обичат истината, че да се спасят” (ІІ Солунци 2:9-10). Идеята тук за „приемане” истината не е просто за „пасивно приемане”, но е по-скоро за волеви, съзнателен акт. Става въпрос за здраво хващане, прегръщане, правене на истината нещо свое. Като се говори за „любов” към истината, става въпрос за „любовта агапе”, която е наричана „символичната дума” за християнството. Това не е просото привързаност към истината или уважение към истината, но нещо много по-дълбоко и силно. Същият глагол агапао е употребен, когато Исус казва на учениците Си: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.” (Йоан 14:15) Ако любим Бога, то ние ще любим Словото Му и ще му се покоряваме!
    Напротив, омразата на сатана към Божието Слово няма граници. През цялата история на Църквата, той търси разрухата й. Често чрез преследвания на вярващите, но често - за съжаление по-успешно - чрез подкопаване проповядването на истината. Също така, днес действат и силни духове на погрешността, постоянно ангажирани с пъклените си дела. При един случай Божий служител прогонваше дух на погрешност, когато демонът каза с дрезгав глас: „ Аз мразя Исус, мразя истината, мразя и вас!” Сатана никога не се е променял нито някога ще го направи.
    Възлюблени, сега е времето да се противим на злите намерения на узурпатора, преди истината да е изгубена за нас.