за народа на Израил, че бил изморен от многото войни, така също може да се каже, че е изморен да преговаря.
    След толкова много усилия, териториални отстъпки, идеи, преговори, надежди, разправии и разочарования, драстично се е понижил интересът в медиите към разрешаване на конфликта. Ако преди темите за израелско-палестинските преговори бяха напечатани с едри букви на първите страници, то сегашните преговорни усилия на Ехуд Олмерт намират място на по-задните страници. Израелските старания не са променили нищо. Няма нищо по-еднообразно от политиката на Израел относно преговорите. А когато нещо не е богато на събития, то не заслужава да бъде съобщавано. Точно в този дух работи и 31-вото правителство. На населението са му омръзнали празните обещания за мир, надежда, „нов Близък Изток” и „жестовете на добра воля”, които нищо не носят. Корупцията сред израелските политици е една по-гореща тема от тайните разговори с Махмуд Абас в Ерусалим. Корупционната афера на Олмерт беше толкова гореща, че той изгоря и след почти три години трябва да подаде оставка като шеф на правителството.

                                                          Ливни или Мофас
    Още преди изборите за председателство на партия Кадима, на 17 септември, беше почти ясно кой ще последва Ехуд Олмерт като шеф на правителството – външната министърка Ливни или транспортния министър Мофас. Още в първия тур за председателството на партията Ливни излезе като победителка в изборите. Според една анкета на израелския ежедневник Мариф, почти половината от членовете на правителствената партия (48,9%) са предпочели Ливни. Сперникът й, екс-генералът Мофас, получи 27,9%. За победа в първия изборен тур бяха необходими 40% от подадените гласове. Ливни стана фаворитка, защото видяха в нея „чист политик”, а като се имат предвид корупционните афери на Олмерт, това е от голямо значение.

                                                      Кой желае нови избори?
    „Мястото на генералите е в армията, не в политиката” – каза Ливни за своя съперник. Той от своя страна упрекна Ливни, че не е силна личност, че е неопитна и досега е взела малко на брой успешни решения. Ливни се стреми към политическо изравняване с палестинските съседи, а Мофас е скептичен към тях. Освен това Мофас се застъпва за въздушно нападение срещу ирански атомен реактор. Ливни е готова на копромиси, Мофас - не е. Вярно е, че никой не знае нейните намерения и затова се отнасят към нея с недоверие. Но въпреки това тя е по-популярна от Мофас и другите кандидати. За 25 дни наследниците на Олмерт трябва да съставят правителство, зад което да стоят най-малко 61 от общо120-те депутати в Кнесета. Ако не успеят, в продължение на 90 дни ще бъдат насрочени нови общи избори.
    А кой обича предсрочните избори? Никой не ги обича повече от популярния шеф на Ликуд, Бенямин Нетаняху, който, според различни анкети, би спечелил около 35 места в Кнесета. Социалистическата работническа партия начело с Ехуд Барак не би спечелила повече от 12 места и затова не одобрява предсрочните избори. Против са също и ултра-ортодоксалната партия Шас, национал-религиозната партия на преселниците Мафдал и партията Израел Детейну на Викдор Либерман. Щом като през следващите месеци избори за Кнесета не са желани, новият партиен шеф на Кадима без затруднения би трябвало да състави нова коалиция. За това Ливни е с твърдата надежда да състави коалиционно правителство.

                                                  Мир заради волята на Олмерт
    Междувременно, зад гърба на Ливни, Олмерт води преговори с палестинския шеф Махмуд Абас, въпреки че външната му министърка преговаря официално с Абу Алла. Тъй като имиджът на Олмерт спадна, това го накара да извърши едно отчаяно действие в последната минута – мирно споразумение с палестинците на всяка цена. Той се надяваше Ливни да се провали със съставянето на коалиция, след което автоматично щеше да се наложат нови избори. Така той би спечелил време за да може до пролетта на 2009 г. да подготви сензационен пакет: сепаративен мир с палестинците, който да носи името на Олмерт. В преговорите си с Абас, Олмерт е предложил на палестинците 93% от библейската земя на Юда и Самария. За останалите 7% е готов за една размяна на земи във вътрешността на страната, срещу ивицата Газа. „Каквото и да прави Олмерт не е коректно!”, каза Чидон Сар, председател на парламентарната група на Ликуд. Той извършва политическа разпродажба за да спаси себе си и е готов да жертва Ерец Израел. Той няма парламентарно мнозинство за прекарване на закон, съгласно който еврейските преселници, доброволно напускащи Юда и Самария, да получават обезщетение от държавата.
В последно време палестинците настояват и за еврейския преселнически град Ариел в Самария, което беше изненада за Олмерт. Освен това се разговаря за една ивица в равнината на река Йордан, защото палестинците претендират за коридор към Йордания. По причини за сигурност до сега това искане беше отхвърляно от всички правителствени шефове. За да убеди палестинците относно волята си за мир, Олмерт постепенно е освободил 1000 палестински затворници. Но проблемът за бежанците и въпросът за статута на свещените места в Ерусалим, Олмерт не е решил в частните си преговори с Абас. Затова този план вероятно ще претърпи провал. Това което не успяха да направят Рабин, Перес, Нетаняху, Барак и Шарон, няма да успее и Олмерт. На израелските политици им липсва смелост. Те не се осмеляват да казват не, а създават впечатлението, че нещата някак си ще вървят. След 15 години този вид политика е станал твърде скучен.