Синодът на Инокенктий спечели
окончателно битката в Страсбург

Съдът ще посочи размера на обезщетението ако спорещите не се споразумеят

 


Църквата "Св. София" (на снимката), ротондата "Св. Георги", храмът "Св. Петка Самарджийска", Роженският манастир "Св. Рождество Христово", свещоливницата в Илиянци и още близо 100 имота настоява да получи от държавата алтернативният синод на Инокентий

Състав от пет съдии при Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург е отхвърлил молбата на правителството за отнасяне пред Голямата камара на делото, заведено от привържениците на синода на Инокентий срещу държавата. Това решение е взето на 5 юни и за него са уведомени Министерството на правосъдието и правителството. С това привържениците на Инокентий спечелиха окончателно делото срещу държавата, защото решението на ЕСПЧ не подлежи на обжалване или преразглеждане.

Съгласно него в тримесечен срок (до 5 септември) спорещите страни – привържениците на непризнатия синод на Инокентий и държавата, трябва да представят становища или да се споразумеят за справедливо обезщетение. Отхвърлени са претенциите на жалбоподателите да бъдат обезщетени със стойността на храмовете, от които силово бяха изгонени.

Според съобщение на Министерството на правосъдието правителството ще подготви исканото становище в посочения срок. Ако двете страни не успеят да се разберат за размера на обезщетението, съдът в Страсбург ще посочи размер по собствено усмотрение.

На 22 януари съдът в Страсбург се произнесе по жалба на около 800 миряни и църковни дейци срещу дейността на държавата, която през 2003 г. с помощта на полицията и прокуратурата изхвърли със сила от храмове и манастири привърженици на Инокентий, инициатор за избор на нов синод на БПЦ. Не бе допуснато спорът за легитимността на синода на Максим да бъде решен от български съд.

Според ЕСПЧ са били погазени религиозните свободи на хората, а държавата се е намесила неправомерно в спор, по който тя не трябва да взема отношение.

Даден бе тримесечен срок, изтичащ на 22 април, хората на Максим и Инокентий да се разберат за ползването на църковните имоти, а държавата да коригира допуснатата от нея намеса в църковните дела и да се разбере за размера на обезщетенията на потърпевшите.

Вместо това веднага след изтичане на срока България внесе молба до Голямата камара на съда в Страсбург за ново разглеждане на случая, като се позова на каноничността на избора на синода на Максим и произхождащото от него лишаване от правосъдие на несъгласните с този избор.

Междувременно се разрази безпрецедентна кампания срещу европейския съд, в която се включи цялото правителство начело с премиера, както и народни представители. Самият президент Георги Първанов предприе недопустимите за държавен глава стъпки да моли главата на Руската православна църква патриарх Кирил да "въздейства на съда в полза на Максим".

Ще припомним, че в броя си от март “Благовремие” публикува интервю с адвокат Иван Груйкин, специалист в областта на нестопанското право и религиозните права и свободи, представляващ заинтересуваните по редица дела пред Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург. В това интервю адвокат Груйкин предвиди, че е възможно управляващите да обжалват решението на съда в Страсбург. Той посочи, че “българската държава безспорно е извършила нарушения и е длъжна да ги спре, както и да компенсира максимално справедливо засегнатите. Ако българската държава се възползва от правото си да обжалва решението, специално отделение на съда ще прецени допустимостта на една такава жалба. Обжалване се допуска само в изключителни случаи, като досега няколко пъти България се е опитвала да обжалва решения, които са негативни за нея, и в нито един случай съдът не се е произнесъл уважително на искането й. Напълно е възможно технически властта и този път да опита да отложи настъпването на последиците от решението.”


 
[ Затвори прозореца ]