Корените на ислямската омраза към евреите

Лудвиг ШНАЙДЕР

Историята на исляма показва, че първоначално посоката на мюсюлманските молитви е била обърната към Ерусалим. Мохамед е бил убеден, че евреите, като монотеисти, ще станат привърженици на новата му религия. Когато обаче евреите отказали да приемат религиозната модификация на Мохамед, той обърнал посоката на молитвите към Мека и обявил Аврам за създател на Кааба – свещено място в Мека, градът, в чийто югоизточен край  бил вграден черният метеорит, който наричали “камък от небето”. Така Кааба станало централното култово място на исляма и по-точно на  новата му мохамеданска идентичност. Евреите и Ерусалим били обявени за противници на исляма  За да изградят новата си идентичност мюсюлманите е трябвало да унищожат всички религии, съществували до този момент.

Негативното отношение на Мохамед спрямо евреите се отразило и на отношението му към Ерусалим. Самият той  не показвал никакъв интерес към свещения град. Затова и в Корана Ерусалим не се споменава нито веднъж. Много по-късно, в хода на ислямската история, е било издигнато учението, че Ерусалим бил мюсюлмански град. Също и легендата за възнесението  на Мохамед от Ерусалим като изходна точка в развитието на исляма, не е играла на времето си никаква решаваща роля. Митът се е появил едва 200 години след смъртта на Мохамед, през 868 год.

Това, което е направило Ерусалим интересен в очите на мюсюлманите са били кръстоносните походи на християните.

Едва тогава те предявили претенции към Ерусалим като свещен град, за да не бъде оставен той в ръцете на християните.

Така симбиозата на религиозна омраза към евреите и материална завист към християните създала ситуацията, която днес преживява политическо и военно възкресение, целящо премахването на еврейската държава Израел от световната сцена.

Там където мюсюлманите не успели да прогонят християните и евреите, направили от тях “дима”, което означава “подчинени на исляма”. Докато евреите в диаспората живеели като малцинство сред мюсюлманите, те търпели “дима”, което придавало на мюсюлманите усещането за господство над тях. Затова наричали евреите маймуни и кучета.

Със създаването на Държавата Израел  догмата “дима” не само бива отменена, но самото съществуване на Израел започва да означава за тях „подкопаване на ислямската идентичност”. Това е причината ислямистите да се борят с всички средства за възраждане за своята върховна власт “дима”. Но тъй като до сега те са загубили всички близкоизточни войни срещу Израел, въпреки голямото си надмощие, сред тях се задълбочава чувството на срам. Затова сега се опитват да подчинят Израел чрез терора на интифадата и крайната цел е да направят целия свят “дима”. Фактът, че всички индустриални нации днес са зависими от техния петрол, ги кара да възвръщат отново чувството си на господство над немюсюлманските народи.

Тъй като властимащите арабски политици, изповядващи исляма, не се придържат към Корана, който забранява натрупването на богатства, те се фокусират върху текстове от писанията, според които могат да използват тези средства за свещена война, за да бъдат подчинени евреите и западния християнски свят. Каквото с войни не можаха да постигнат, днес се опитват да извършат с икономически натиск и платени медийни манипулации.

Че израелците се противопоставят, е известно, но това се осъжда от света, защото в така наречените християнски нации, междурелигиозното вселенско обединение с мюсюлманите вече е напреднало до такава степен, че много от тях вече са “дима” – християни, които говорят по същия начин, както и противниците на Израел.

Например, ислямистите в Европа почти навсякъде могат да правят, каквото искат и постоянно се призовава към търпимост спрямо преселниците. Всеки протест срещу насилническо поведение на мюсюлмански съграждани се осъжда като нетолерантност или политическа некоректност. От друга страна народите-домакини мълчаливо приемат нетолерантността на ислямистите. И точно тази слабост се изражда в “дима”– заробването. Когато Израел, след дългогодишен ракетен обстрел, започна да се съпротивлява, той бе осъден от “дима”-християните. А срещу ракетите на Хамас, отправени към училища и болници, почти не се чу глас на осъждане.