Време на отделяне
 

Исус ще освети Църквата Си и ще я очисти
 

Глория КОПЛАНД

Време е да прегледаме и очистим живота си, за да бъдем напълно фокусирани в Бога. Време е да се освободим от всяко нещо, което ни тегли настрана от Него. Време е да поставим плътта си под контрол и да бъдем отзивчиви само на Святия Дух.

Сега е време, когато Господ ни казва: Пригответе се! Аз ще изявя Себе Си сред вас! Той ни казва да се освещаваме и да очистим живота си. Ние се нуждаем дрехата ни на праведност да бъде бяла и без петна, защото Господ идва при нас в тези последни дни. А когато Неговата сила идва в пълнота, тя донася живот на това, което е добро и смърт на онова, което е зло. Време е да разберем, че когато Бог изявява Себе Си сред нас в голяма мяра, Славата Му в миг ще разруши греха. Така, че онези, които се прилепват към греха, ще са в опасност.
Някой може да каже: “Почакайте, това ми звучи като терминологията от Стария Завет”. Но не е така. Нека си припомним какво се случи в Деяния 5-та глава с Ананий и Сапфира? Те излъгаха пред Святия Дух в църквата и веднага умряха.
Досега ние не сме били свидетели на такова нещо, защото силата на Бога не е била манифестирана така мощно сред нас, както това е ставало във времето на ранната Църква. В онези дни справянето с греха е ставало мълниеносно. Разбира се, не е нужно нещата да стават както в този библейски случай. Ананий и Сапфира трябваше да се покаят веднага. Но те не го направиха и се придържаха към греха си. Така че, когато силата на Бог унищожи този грях в църквата, техният физически живот също беше унищожен.
Отделени и святи
Библията ни наставлява да бъдем трезви и сериозни в освещаването си в тези последни дни, да бъдем в “…онова освещение, без което никой няма да види Господа.” /Евреи 12:14/ Това е една много отрезвяваща мисъл.

Какво точно означава думата святост? Означава “отделяне за Бога”. Да бъдеш отделен означава “да стоиш настрана, да напуснеш компания, да вървиш в друга посока, да станеш отличителен, така, както каймакът се отделя от млякото и излиза на повърхността му”.
Ако желаем да бъдем святи, то трябва да се отделяме от света и пътищата му и да се свързваме с Бога и Неговите пътища. Библията казва: “…но, както е свет Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане;…” /І Петрово 1:15/

Честно казано, аз се учудвам на начина, по който живеят някои християни. Мъчно ми е, когато видя християни, които в неделя отиват на църква и са добри, а в останалото време на седмицата живеят един напълно светски живот. Не вярвам, че това е нормално поведение за вярващ човек.
Ако приятелите ни вършат това, то за нас е по-добре да се дистанцираме от тях. Не случайно Апостол Павел писа в двете си посланията до Коринтяните: “…но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител; с такъв, нито да ядете заедно.” /І Коринтяни 5:11/
“Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?"
И какво съгласие има Христос с Велиала? Или какво съучастие има вярващия с невярващия? И какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде". Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема…” /ІІ Коринтяни 6:14-17/

Ние трябва да служим на неправедните и да споделяме с тях Евангелието, но тези писания ни казват да нямаме с тях постоянна близост във всичко, защото те ще започнат да ни влияят и много скоро ние ще живеем и мислим като тях.
Разбирам, че някои хора няма да се съгласят с мен и ще кажат, че това не е така опасно, но Библията ни предупреждава за такова отношение. Тя казва да не бъдем като децата на Израел, когато те се отдадоха на грешните пътища на света и “…седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят". /І Коринтяни 10:7

Вместо да мислим изопачено, по-добре е да се вслушаме в думите на псалмиста: “Ще внимавам на пътя на непорочността. Кога ще дойдеш при мене? Ще ходя с незлобиво сърце всред дома си. Няма да положа пред очите си нещо подло; мразя работата на изневерниците; тя няма да се прилепи до мене.” /Псалом 101:2-3/

Никакво оправдание от закона

Ако си мислим, че сме оправдани от закона, то по-добре да помислим отново. Няма нищо свързано със закона, защото под закона святостта беше напълно непостижима. Това е така, защото освещаването не идва от просто спазване на външни правила или закони. Святостта идва като резултат от действието на Божията благодат в нашите сърца! Тя се изявява в живота ни, когато живеем в Божията благодат: “Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци, и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела”. /Тит 2:11-14/

Ако искаме да се радваме на Божията благодат в една област, то ние се нуждаем от нея и в другите. Ако желаем да се радваме на благословенията и помощта на Бога сред нас, то тогава ние трябва да приемем благодатта Му, която ни учи да отхвърляме беззаконието.

Можем да научим повече за това, как действа благодатта, като прочетем книгата Римляни. Там Апостол Павел ни казва: “ Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете. Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове”. /Римляни 8:13-14/

Апостолът обяснява, че докато благодатта ни освобождава от закона, тя ни задължава да вървим със Святия Дух в покорство. Той е, който ще ни води и ще умъртвява плътските ни желания и действия.

Ако искаме да имаме общение с Бога и да стоим в жива връзка с Него, то Святият Дух ще ни води в святост. Когато Святият Дух ни прикани да вършим нещо, Той ще ни даде и силите да можем да го вършим. Библията казва, че Той ни дава сили да надделеем над всяко изкушение: “Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите”. /І Коринтяни 10:13/

Затова Новият Завет поставя на християните твърди условия за святостта. Чрез Неговата благодат и чрез Неговия Дух, Бог не само ни наставлява да бъдем святи, но ни прави и способни на това! Крайно време да се възползваме от това предимство - силата на Божия Свят Дух да обитава в нас. Ние достигнахме последните времена. Исус идва по-скоро, отколкото си мислим. Време е да прегледаме и очистим живота си, за да бъдем напълно фокусирани в Бога. Време е да се освободим от всяко нещо, което ни тегли настрана от Него. Време е да поставим плътта си под контрол и да бъдем отзивчиви само на Святия Дух.

Апостол Петър каза: “Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие?” /І Петрово 4:17/

От години ние избягваме да слушаме за съда, но не защото Новият Завет не ни учи и за това. Дори лично Исус говори за съда в Матея 13-та глава. Години наред, аз не разбирах тази глава, защото продължавах да мисля, че казаното там се отнася за отклоняването от Църквата в последните дни. Но разбрах, че това не е така, защото тук става въпрос първо да бъдат отмахнати беззаконните, а не праведните.

Сега аз вярвам, че в това писание се говори за отделяне на святите от несвятите, което ще бъде извършено в дните на последното време. Вижте как е казано това в Евангелието: “ Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми”. /Матея 13:24-30/
Учениците, които Го слушаха не разбраха тази притча, затова Исус им я разясни. Той им каза, че в края на света ще дойде времето на жътвата, когато плевелите ще бъдат отмахнати. С други думи, това ще е време на отделяне. Измамниците в Църквата няма да могат да устоят на Божието присъствие.
Това е време, когато праведните ще греят със слава от Бога. Време, когато Исус ще освети Църквата Си и ще я очисти “за да я представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна”. /Ефесяни 5:27/

Ние никога не бихме могли да бъдем тази славна Църква, ако не е кръвта на Исус, която ни изчиства от греха. Затова и молитвата ни трябва да бъде в синхрон с вдъхновените думи на апостол Павел: “А сам Бог на мира да ви освети напълно; и дано се запазят непокътнати духа, душата и тялото ви без порок, до пришествието на нашия Господ Исус Христос. Верен е Оня, Който ви призовава, и ще извърши това”. /І Солунци 5:23-24/