Излизане от кризата

Не може да има успех, без да има промяна

 

П-р Божидар СИМЕОНОВ

Във II Царе12:18 четем какво развитие претърпя падението на цар Давид. Един ден Давид се разхождаше по покрива и видя жена, която се къпеше, пожела я, влезе при нея, прелюбодейства и уби мъжа й.

Много хора смятат, че началото на падението започна в момента, в който Давид се качи на покрива, но всъщност, грехът заработи от мига на компромиса, който той направи, като реши да не отиде на война. Същият компромис правят и много християни, които не желаят да влязат във войната със злото. Те искат да са християни, да бъдат царски синове и дъщери, искат да се разхождат по покрива на царския дворец и да бъдат част от царското обкръжение, но не искат да влязат в битката, правейки компромис със своите убеждения. За тях е по-приятно да си разказват различни хубави или не толкова хубави християнски истории, но не и да се изправят срещу силите на тъмнината. А истината е, че сме в състояние на война, че дяволът непрекъснато диша във врата ни и единственият начин да го спрем, е да прегърнем Господ Исус Христос и да приемем предизвикателството на битката.

Давид остана в царския дворец, отказвайки се да влезе в битката. Може би се оказа малодушен? Или пък се мислеше за стар и уморен? Едва ли можем да знаем какво точно е ставало в главата му, но това, което знаем е, че след компромисното му решение да не участва в битката, дяволът започна да действа: “Излез на покрива!”- шепнеше му тихо той. Чували ли сте този глас? Толкова натрапчив, че усещаш как една буца застава в теб, едно особено чувство те обсебва, разбираш, че духовната атмосфера е нажежена, че нещо ще се случи и се качваш на покрива, въпреки да знаеш, че не трябва да го правиш. След това поглеждаш в посоката, в която знаеш, че не трябва да поглеждаш, виждаш неща, които знаеш, че не трябва да виждаш, продължаваш да гледаш нещата, които знаеш, че не трябва да гледаш и след това правиш неща, които знаеш, че не трябва да правиш. После продължаваш да криеш нещата, които си направил, докато най-накрая дойде изобличението и разбереш, че си в криза, че си в ямата, че си в духовен вакуум. Тогава си казваш: „А сега накъде?”

Давид изпадна в такова положение и Библията ни казва, че той се покая. Първата стъпка, която човек трябва да направи за излизане от кризата се нарича

покаяние

Библията ни разказва, че мина време, грехът беше разкрит, жената зачена, а Давид обичаше това дете. И когато то трябваше да се роди, пророк Натан отиде при Давид и му каза: ”Господ отстрани греха ти, няма да умреш”.

Мисля си, че ако Натан беше български пророк, щяхме да го мразим, щяхме да протестираме: “Пак ли идва този тук да ни говори за зли поличби?”; щяхме да увъртаме: “Чакай сега Натане, ти нищо не разбираш, нали си мъж, дай да се разберем по мъжки, ти не ги ли разбираш тия мъжки работи? А бе разхождах се случайно аз по покрива на къщата, какво да правя...”

В каквато и криза да се намираме, в каквато и съдба да сме оплетени, има само един изход и това са думите, които Давид каза: “Аз съгреших Господу!” Истинското покаяние няма нужда от оправдания. Давид се чувстваше виновен за своя грях и за смъртта на малкото беззащитно създание. Той се намираше в една ужасна криза и Библията ни казва, че седем дни Давид пости и се моли, измъчва се за детето, страда в скръб, в болка от неуспеха, в страх от смъртта. Той се чувстваше предател, защото беше изменил на собствената си плът и на плода на плътта си. Чувстваше се предател, защото беше изневерил на народа си, беше отстъпил от вярата си, беше предал всичко скъпо, което имаше. Давид беше в ужасна криза и не знаеше какво да прави със своя живот.

Втората стъпка е –

не оставай в проблема

Библията ни казва, че Давид не започна да се окайва и да търси смъртта като единствен изход от положението, в което беше изпаднал. Той слушаше Натан и приемаше думите му. Той беше готов да мине през проблема и го направи по най-точния начин. Да, кризата беше дошла, всички бяха видели ужасното падение на царя, но той не искаше да остане в това положение, той искаше да мине през кризата и да я преодолее.

Кризата може да е следствие от някои форсмажорни обстоятелства в нашия живот или в следствие на замъртвялата ни вяра. Когато имаме криза във вярата, тя неминуемо води до криза в живота ни. Както се случи и с Давид.

“Но Давид като видя, че слугите му шепнат ....” той разбра за смъртта и в момента, в който това му стана ясно, той реагира. Затова каза на слугите си: “Умря ли детето?” и те рекоха: ”Умря”. И тогава Давид стана от земята, прие Божията воля и реши да се промени съобразно нея.

За жалост често хората обичат да стоят в кризите, вместо да излизат от тях. Двадесет години снахата помни обидата, тридесет години свекървата й натяква, а в крайна сметка това е просто нежелание да се излезе от възникналия проблем на взаимоотношенията, това е нежелание за промяна.

За да излезем от кризата трябва да приемем Божията воля и да пожелаем

промяна

Много християни десетилетия наред остават в една и съща криза и се чудят защо животът им прилича на едно малко копие на шеол. Отговорът се крие във факта, че те са останали в кризата, вместо да минат през нея, ставайки от земята на отчаянието. А Библията ни казва да станем, да се разделим със своето статукво, да променим положението, в което се намираме. Съгрешили сме, покаяли сме се, носим последствията от греха, но когато сме в епицентъра на кризата, нямаме друг избор, освен да се променим, за да продължим напред в бъдещето. Не може да има успех, без да има промяна. Една църква никога няма да има растеж, ако не търси промяната.

Давид излезе от кризата, защото прие Божията воля и тръгна по нов път. Следващата стъпка, която той направи, след като стана е, че се уми.

Той се очисти

смени както имиджа си, така и представата си за живота. Виждали ли сте човек, който седем дни не се е мил, не се е къпал, не се е бръснал, а е плакал, лежейки на земята - не на чистичкия, топъл мокет, а на прашната земя, там някъде в древна Палестина? Виждали ли сте лицето на такъв човек, можете ли да си го представите? Лицето на Давид беше лице на човек, изпаднал в дълбока криза. Но Давид искаше да излезе от нея, затова той стана, възвърна емоционалното си състояние, обръсна се, уми се и се очисти.
В духовен аспект умиването е преобраз на покаянието. Следващото нещо, което Давид направи, бе да се помаже.Чрез

помазанието

което е преобраз на Святия Дух, Давид се облече със сила от небето. На него не му беше достатъчно хората да го виждат, че изглежда добре, той искаше да изглежда царствено, победоносно и триумфиращо.
Библията разказва, че Давид смени и дрехите си. Тя и днес ни казва същото – да излезем от старите обстоятелства, да сменим дрехите на своята криза, да изхвърлим представите, които са ни вкарали в нея, да облечем новите дрехи на надеждата и да тръгнем напред към изхода от кризата.

Бог каза на Давид: ”Ти няма да умреш”. Бог Му даде шанс, но едва след като видя, че той пожела промяната, че намери сили да живее с нея след греха си и излезе победител от това зло. Да, дяволът го порази там на покрива, но съм сигурен, че Давид, надвивайки кризата, излезе от нея още по-силен. Защото след тази криза се роди победата на Израел, която носеше името Соломон. И Библията ни казва, че едва, когато Давид съблече кризисната си дреха и излезе от манталитета на тази криза, пожелавайки истинската промяна, чак тогава той влезе в Господния дом, за да се поклони.

Хвалението пред Бога никога не трябва да се влияе от чувствата, които изпитваме. Ние ще излезем от кризата само тогава, когато хвалим Бога, без значение как се чувстваме. Когато го хвалим въпреки всичко. Когато можем да се усмихнем, да изчистим лицето си, да се изправим, да вдигнем ръцете си и да кажем: “За всичко имам сила чрез Този, който ме подкрепява”.

Следващата стъпка, която Давид направи след хвалението бе, че

той се върна в дома си

И това съвсем не бе случайно. Човек винаги трябва да се връща към стабилността на семейството, при хората, които го обичат, при църквата.

Днес аз виждам как дяволът унищожава представите за църквата, унищожава връзката на хората с църквата, използвайки различни начини - обиди, нарушени взаимоотношения, фалшиви доктрини, религиозни предразсъдъци и какво ли още не. Аз съм учуден какви глупави методи дяволът може да използва, с които да излъже вярващите. Преди известно време един човек ми каза: “Аз вече не ходя в моята църква, защото смениха пейките със столове.” Да, един от пасторите на същата църква ми каза: “Загубих 10% от вярващите си, понеже смених пейките със столове. Слава на Бога, че след това дойде 100% растеж”. Промяната в правилната посока винаги носи успех.

Най-невероятни неща може да измисли дяволът, за да отлъчи хората, защото той знае, че всеки трябва да има църква, да има семейство, където да се върне след кризата.

Наскоро видях един човек в църква и го попитах за първи път ли идва.
- О, не - отговори ми той.
- Значи отдавна не си идвал?
- Да, от 15 години.
- Какво те води насам?
- Пожелах – каза ми човекът.

Петнадесет години той не е бил в църквата и ето, че е дошъл момента в неговия живот, когато е почувствал нужда да се върне у дома. Църквата е у дома. Църквата ни е нужна, за да намерим уют след кризата или в кризата. Хората се нуждаят от уюта на Тялото Христово и семейството. И ние не трябва да унищожаваме този уют, да бомбардираме този пристан, когато се чувстваме сигурни, защото той не ни трябва в сигурността, той ни трябва в бурята.

Няма начин да не дойде буря. Колкото и днес морето да е без вълни, а небето - безоблачно, утре или в други ден непременно ще дойде буря и ние ще се нуждаем от пристана на църквата, ще се нуждаем да си отидем у дома. Църквата не е ресторант, не е и пивница, където сервитьори разнасят пържоли, кебапчета и тас кебап. Църквата е семейство, където хората намират уют, спокойствие, стабилност, любов, разбиране, служение на освобождение, на упование и на надежда.

Библията ни казва, че след като Давид си беше вече у дома, той пожела да яде хляб. Седма стъпка – понеже поиска. Никога няма да излезем от кризата, ако не пожелаем. Давид поиска хляб и яде, събирайки енергия за бъдещите си успехи. Тази енергия му беше необходима и за да изхвърли умората, която го беше налегнала по време на кризата.

Следващата стъпка се нарича

реализъм

След като внимателно следяха действията на Давид, слугите му започнаха се чудят какво става с него. Те виждаха нещо ненормално в поведението му, защото, докато беше живо детето, той плачеше, а след като умря, Давид се успокои. Те си казаха: “Ще имаме луд цар, чакай да го питаме”. Отговорът на Давид гласеше: “Докато детето беше живо постех и се молех, защото си рекох, може Господ да ми покаже милост..........аз ще отида при него, а то няма да се върне при мен.” Това бе реализъм, реална представа за обстоятелствата, които заобикаляха Давид.

Да се живее без реална представа за ситуацията е опасно, както за човека, така и за онези, които го заобикалят. Човек не може да върви напред, ако няма реална представа за живота и обстоятелствата около себе си. Не може да взема решение без да се съобразява с условията, от които зависи това решение. Винаги съществува риск то да бъде погрешно, ако се разчита на емоциите, а не на реалността.

Следващата стъпка, която Давид предприе бе да отиде при жена си и да я утеши. След което той лежа с нея. Изводът тук гласи:

предай своя изход на другите

Помогни на тези, които са в криза, утеши близките си! Бъди пълноценен мъж или жена, живей пълноценен живот!

След като Давид лежа с жена си, тя роди син и го нарече Соломон. Соломон означава “ свободен от осъждение”. Соломон се роди след криза и бе плод на освобождението и надеждата. Соломон имаше най-успешното царуване в историята на Израел. Една криза роди невероятен успех, защото беше преодоляна по правилния начин. И ние знаем, че Господ възлюби Соломон.

Господ възлюбва хората, които са готови да се променят и желаят да раждат успех от кризите. Кризите са нови възможности, приятели.