"Изкупувайте благовремието, защото дните са лоши" /Ефесяни 5:16/
Октомври, 2014
Юли, 2010

Надделяване над стреса

Ще се предпазим от разочарования, ако загърбим нереалистичните си очаквания


П-р Кенет Е. ХЕГИН старши

Като дългогодишен служител, съм виждал много вярващи да изпадат в стрес при определени ситуации. Стресът може да има негативен ефект, както върху емоционалното, така и върху физическото ни състояние. Той може да ни нарани и духовно, защото, вместо да прибягваме при Бога, често ние бягаме от Него. Оставането ни задълго в стресово състояние може да предизвика огромни проблеми и да ни направи нещастни.

Библията съдържа ценни уроци по този въпрос. В ІІІ Царе 18-та глава е описана една от големите победи на Илия. Там четем как той извика огън от небето и как изби пророците на Ваал, но в следващата глава нещата са доста по-различни:
“И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот, както живота на един от тях. А като видя това Илия стана и отиде за живота си /или Илия се уплаши/, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.”
(ІІІ Царе 19:1-4)

Илия беше в стресова ситуация. Езавел, злата царица на Израел, се беше заклела да го убие. Той действаше под голямо напрежение, което можеше да го доведе до емоционално горене. Много хора днес живеят в подобни състояния, но те могат и да ги избягват, ако разберат

признаците на стреса

и се научат как да променят ситуацията.

Един от първите признаци на стреса е собственото ни обезценяване, което започваме да изразяваме в речта си. Точно това виждаме, че се случи и с Илия. Той пожела да умре и каза: “…Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” Илия счете, че е по-добре да умре, защото не може да бъде полезен на Господа, на себе си или на когото и да е друг, затова поиска Господ да вземе душата му и да се махне от там. Когато преминем в такова обезценяване чрез думите, които произнасяме, тогава ние сме в екстремални условия.

Всъщност, не беше нужно Илия да пожелае смъртта си и по-добре беше да остане там. Но когато сме в стрес, ние сме склонни да се подценяваме. Започваме да говорим колко са зле нещата и колко по-добре е да умрем, отколкото да живеем.

Може би сте чували някои около вас да говорят така? Но те може и да не го мислят сериозно. Те са в стрес и понякога дори и не съзнават какво се случва.

Вторият признак на стреса е подценяването на делата ни. Погледнете казаното в стих 10-ти на същата тази 19-та глава: “…Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.”

С други думи, Илия казва, че всичките му дела са напразни, хората ги отхвърлят и е излишно той да се опитва да им помогне. В състояние на продължителен стрес ние започваме да си мислим, че ако всичко, което правим няма стойност, то не си струва повече и да опитваме.

Като служител аз се занимавам в църквата с хора от тази категория. Те доброволно отделят от времето си за служение, но след това изпадат в стресова ситуация и казват: “След като няма никаква полза от работата ми, по-добре е да си седна на пейката и да не се опитвам да помагам на когото и да е”.
Дяволът желае да ни депресира, докато започнем да подценяваме делата си - физически и духовни. Ако той успее в това, ще може да ни лиши от успеха, който Бог желае да изпитаме.

Третият признак е преувеличаването на проблемите. Илия каза: “…само аз останах…”. Това беше едно преувеличаване на проблема и затова Господ му отговори: “Оставил съм Си обаче в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали.” (ІІІ Царе 19:18)

Ако не внимаваме, ние ще позволим на дявола да ни внуши, че сме единствените, които можем да свършим работата. Преувеличаването на проблема, може и да ни изолира. В ІІІ Царе 18-та глава Илия гледаше на победния изход от ситуацията (това се очаква да върши и Църквата), но по-късно, когато изпадна в стрес, той започна да се фокусира единствено върху себе си.

Проблемите ще съществуват докато дишаме, но ние не трябва да си внушаваме, че сме единствените, които се изправят пред тях. Ако позволим на дявола да ни отдели от другите, които носят нашата вяра, то той ще ни изолира. Той ще се стреми да ни държи настрана от онези вярващи, които вече са преминавали през подобни ситуации, защото тяхното свидетелство може да ни помогне да излезем от проблемите си.

Четвъртият признак на стреса е отказът ни от нашите желания и мечти. В стих 4-ти Илия каза на Господ: “… Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми…” С други думи, той каза: “Аз не мога вече да направя нещо добро и затова не мога да бъда твой пророк”.

Бог беше призвал и помазал Илия да бъде Негов пророк, а Библията казва: “Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римляни 11:29) В Стария Завет само пророкът, свещеникът и царят биваха помазани със силата на Бога. Илия знаеше, че е призван и помазан, и че все още има много неща да върши за Бог, но каза: “Предавам се!”

Когато се откажем от мечтите и стремежите си - физически и духовно, това означава, че сме дали възможност да бъдем победени.

След като проследихме признаците на стрес в онзи момент от живота на Илия, нека сега да видим как той го надделя.

Начини за надделяване

Библията казва: “Тогава легна и заспа под смриката; …” (ІІІ Царе 19:5) Илия си почина. Така, че първата стъпка за надделяване на стреса е да си починем истински. Посред тази объркана ситуация, Илия се опъна под дървото и заспа, а по-късно Бог, по свръхестествен начин, му предостави физическо изхранване. Библията казва: “…ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна.” (ІІІ Царе 19:5,6)

Е, да си починем не всякога означава да легнем да спим. То може да означава да спрем да мислим за проблемите си и да вършим нещо друго. Библията казва, че след като Исус проповядваше и поучаваше, и тълпите се притискаха към Него, Той се отдалечи, за да си почине. Той се отдалечи от онова, което Му създаваше стрес. (Вж. Матея 14:13-23; Марка 6:31)

Като пастир аз гледам да не пропускам много служби, но все пак, понякога чувствам, че трябва да се отделя за почивка. Вижте, ние трябва да даваме почивка на телата и разума си. Илия изразходи твърде много енергия в битката си с вааловите пророци. Ние също употребяваме енергия в различните си дейности и се нуждаем от почивка. Физически можем да си почиваме, занимавайки се с неща, които обичаме да вършим. А духовно можем да си почиваме в четене на Словото, на подходяща литература или слушане на духовна музика.

Друг начин за надделяване на стреса е да се освободим от разочарованията си. Хора, които ги задържат в себе си са застрашени от вътрешно изгаряне, което може за дълго да ги изкара от строя. Аз също понякога се отделям и се моля Господ да ми помогне да се освободя от разочарованията си. Това направи и Илия: “И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” (ІІІ Царе 19:9,10)

Илия каза на Бог за разочарованието си. Ние можем да се пазим от разочарования, като оставим нереалистичните си очаквания. Много хора се хващат в капана на перфекционизма си. Те очакват всичко да бъде съвършено, а това им носи разочарования, последвани от физическо и духовно изгаряне.

Ние трябва да вършим нещата с правда и дух на съвършенство, но не и да попадаме в капана на перфекционизъм, защото делата ни, дори и да са добри, никога няма да бъдат достатъчно добри.

Някои родители имат нереалистични очаквания за децата си. Други не осъзнават, че им липсват дарби, таланти и умения за дадена позиция и това им носи разочарования. Много хора пожелават да проповядват от амвона, без да имат призванието и дара да го вършат. Други искат да бъдат лидери, но ако изучаваме внимателно Словото ще видим, че помощниците са също така важни, както и лидерите. Всеки трябва да стои здраво на своето си място и да върши онова, на което е способен, като избягва области, за които не е надарен. Така ще можем да вършим големи неща, а разочарованията ще излетят през прозореца.

Друг начин за надделяване на стреса е като се стремим отново да фокусираме вниманието си към Бога.
“И словото му каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас.”
(ІІІ Царе 19:11-12)

Когато Бог каза на Илия да излезе и застане пред Него на планината, все едно че го призова да възстанови фокусирането си. Тогава премина голям и силен вятър, и ако това се случеше днес, сигурно много харизматични християни биха се затичали с вятъра, мислейки, че сигурно Бог е там. Но Библията казва, че Бог не беше във вятъра. Бог не беше и в земетръса. Тогава дойде огън, но Господ не беше и в огъня. Илия стоеше мирно и тогава дойде тих и тънък глас. Това беше Господ.

Ние понякога търсим ефектното и пропускаме свръхестественото. Слава Богу за вълнуващото движение на Святия Дух, но Бог не е във всяко драматично нещо. Святият Дух се движи, но както Той пожелае - веднъж тихо, а друг път - бурно.

Когато сме стресирани, ние се нуждаем отново да фокусираме вниманието си към Бог. Това вършим като четем Словото му и прекарваме време в молитви и размишления. Илия възстанови фокусирането си към силата на Бог и това го избави и върна към Божията любов и благодат. Ако и ние се хванем за това, тогава бихме станали по-здрави – и физически, и духовно.

Друг начин за бягство от стреса е да започнем отново да помагаме на другите.
“Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе.”
(ІІІ Царе 19:15,16)

Бог каза на Илия да се върне към службата си, защото Той имаше работа за него. И част от тази работа беше да възпита Елисей, който по-късно щеше да върши двойно чудесата, които Илия вършеше.

За да надделеем над стреса, ние трябва да отклоним вниманието си от себе си и проблемите си, да възстановим фокуса си към Бога и да открием какво Той иска да вършим. Много често това се изразява в помагане на другите. Бог има работа за всеки от нас. Например онези, които работят с младежи или деца никак не са в маловажно служение, защото тези деца могат да станат бъдещи политически или духовни лидери. Нека вливаме живота си в тях. Може да отгледаме и някой нов Елисей!

Както видяхме, стресът не е новост. Илия изпадна в стрес и Господ му помогна да го надделее. И ние ще срещаме трудности в живота си, но те не трябва да ни побеждават, но по-добре : “…заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.” (Ефесяни 6:10) Ние сме победители в Исуса Христа, “защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” (І Йоан 4:4)

 


На 19 септември 2003 год., на 87 годишна възраст, след близо 70 години в служение, Кенет Е. Хегин, напусна дома за да бъде с Господа.

Той беше известен като “Татко Хегин”, верният служител на “съвременното движение на вярата”. Като човек, като пастор и като автор на десетки книги и проповеди, огромното му наследство на вяра ще живее в живота на безброй много хора, които са били изцелени, докоснати и променени чрез неговото служение.