По пътя към дома

Благословението от Бога не е гаранция, че сме в Неговата воля

П-р Йордан МАНЕВ

  В Битие 31:13 е записано ясното послание на Бога към патриарх Яков: “Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.”
   Падан-арам бе мястото на изключителен просперитет за Яков, но това не бе земята на неговото наследство. Бог беше дал обещание на Авраам за ханаанската земя:  “На твоето потомство ще дам тая земя.” (Битие 12:7) И тъй като Божието Слово е неотменимо, единствено от покорността на Яков зависеше, той да стане наследник на Божието обещание. Ако сме се обрекли да служим на Господа, нека никога не забравяме нашия “Ветил” – мястото на нашата първа среща с Него; мястото на нашето покаяние; мястото на  възстановената връзка с небето. Материалният просперитет, дори когато е благословение от Бога не е гаранция, че сме в Неговата воля. Необходимо е да бъдем чувствителни към гласа на Святия Дух, да Му се покорим и да се завърнем в мястото на Божието присъствие, в мястото на светостта, каквото и да ни струва това.
   Падан-арам може да е място на материално преуспяване, висока обществена позиция или слава, човек може да е станал звезда в Падан-арам, Бог обаче казва: Ако искаш да си член на Моето семейство, мое дете, направи всичко възможно да се върнеш при Мен, заедно с цялото си семейство. Материалните придобивки не са най-важните, “стани сега, излез из тази земя и върни се в отечеството си!” В Битие 31:13 е записано ясното послание на Бога към патриарх Яков: “Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.”
   Падан-арам бе мястото на изключителен просперитет за Яков, но това не бе земята на неговото наследство. Бог беше дал обещание на Авраам за ханаанската земя:  “На твоето потомство ще дам тая земя.” (Битие 12:7) И тъй като Божието Слово е неотменимо, единствено от покорността на Яков зависеше, той да стане наследник на Божието обещание.

 След постигане на единодушие в семейството (Битие 31:14-16), Яков застана на стартова позиция с цялото си домочадие в пътя към Обещаната земя. Това е мястото, където всеки член на семейството поема своята отговорност пред Бога.
Когато напускаше преди 20 години своето отечество, Яков бе сам с една тояжка в ръцете си. Сега той се завръщаше с голямо семейство и много добитък.
Напускайки бащин дом и отечество, Яков пътуваше към една чужда страна с гузната съвест на човек – измамник и крадец на първородство. За двадесет години изпитания, Бог бе променил много неща от характера на Яков и сега той се завръщаше като честен човек: “…с всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.” (Битие 31:18)
   “Придобил”; “спечелил”; “събрал” – едно тройно свидетелство на Божието Слово за честността на един променен човек. Честност не се придобива само с един замах и с едно решение. Яков стана честен, след като бе мамен нееднократно за цели 20 години. Измамниците ще бъдат измамвани, крадците ще бъдат ощетявани. Това е начина, по който Бог променя човешките характери. Когато усетиш болката, която си причинявал на другите, чак тогава Святият Дух може да те освещава. Покаянието и новорождението е старта да започнеш на чисто пътя си за завръщането при своя Небесен Отец.
   Закхей е един от най-ярките образи в Новия Завет за човек, който е решил да тръгне по Божия път: “Господи, ето от сега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четворно.” (Лука 19:8)
В Битие 31:13 се казва, че Яков тръгна “… за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака.”
   Ако нещо в тебе не се е променило, ти не можеш да се върнеш в Ханаан, още повече при баща си, когато си измамил. Тази истина бе разбрал някога и блудния син, за когото разказва Исус. Неговите думи бяха: “Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.”
   Къде има такива хора днес?! Съвременният религиозен свят е пълен с хора, “имащи вид на благочестие, но отречени от силата му.” (ІІ Тимотей 3:5) Хора, които някога са преживяли покаяние, дори са били служители на Бога, но по-късно… по-късно са станали измамници, прелюбодейци, крадци!...
   Минават години и същите тези хора, като нелегални имигранти се присламчват към църквите и се опитват дори да заемат ръководни позиции. От църквата - в света, после от света - в църквата. Веднъж “емигранти”, после “имигранти”, ни лук яли, ни лук мирисали. Колко различно е такова едно поведението от това на блудния син.
   Нека се върнем отново при патриарх Яков. В Битие 31:19 четем нещо, което ни шокира: “А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си,

Рахил открадна домашните идоли на баща си

   Рахил, любимата жена на Яков – крадец на идоли! Яков, който бе глава на семейството, като мъж, бе отговорен не само за задоволяване на материалните потребности, но и за духовното възпитание на всички.

    Очевидно Бог, дори и при пътуването по Божия път, има да ни учи на много неща. За съжаление, често чрез страдания, предизвикани от нас самите.
   Тръгването по Божия път не е най-комфортната част от нашето пътуване към вечния живот. Исус предупреждава: “Да не мислите, че дойдох да поставя мир на земята; не дойдох да поставя мир, а нож. Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка й, и снаха против свекърва й; и неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене… Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.” (Матея 10 34:39)
Тръгнеш ли по Божия път – бягай за живота си! Това направи и патриарх Яков: “И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.” (Битие 31:20

Отново бягство

   Когато се налага да бягаш от някъде, това означава, че това не е мястото на твоето благословение. Явно не е достатъчно само да откраднеш първородството, за да бъдеш благословен от Бога. Колко много “християни” – крадци на първородство има днес! Със сигурност и на тях ще им се наложи да бягат от мястото, в което Бог благославя, но, благославя единствено и само честните хора, а не крадците и измамниците.
   Понякога пък се налага да бягаш от Падан-арам, където с честен труд си придобил богатство, защото това не е мястото, определено от Бога за теб, и там са хората, роднини или колеги да речем, които “не гледат на теб с добро око”, защото си с Бога и Той те благославя.
Две бягства с един мотив: “Бягай за живота си!” Две бягства с две различни причини:
   В първия случай причината бе самият Яков, поради неговата лъжа и кражба на първородството от неговия брат. Във втория случай, Бог заповяда на Яков: “Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.” (Битие 31:3) Това означава само едно: Бъди винаги послушен на Божия глас. Бягай за живота си и следвай вярната посока – към Ханаан!
   За Яков се казва, че: “Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската хълмиста земя.” (Битие 31:21)

Бог определя посоката

   Двадесет години изгнание, двадесет години далече от бащино огнище, далече от Обещаната земя. Причината за това – една двойна измама, разбира се с участието на майката на Яков. Няма значение кой те насърчава и кой организира твоето греховно поведение. Ти плащаш за греха си!
   Двадесет години по-късно Бог поставя финал на изгнаничеството на Яков и му заповядва да се върне в отечеството си и в рода си. В Битие 31:3 Бог нарича земята, която все още принадлежи на ханаанците: Отечество на Яков.
Ако личният ти грях те е отстранил от земята на твоето благословение, чак когато Бог, чрез изпитанията, те промени, Той ще те върне отново там, защото ти казва: “Върни се в рода си…” Добър или лош е родът ти, това са хората, които служат на Господа. Божията заповед съдържаше и обещание: “И Аз ще бъда с тебе.” Дали когато Яков чу това обещание не си е казал: “Господи! Ами Исав?!... Той е там. Имаш ли това в предвид? Ще можеш ли да ме опазиш от него?
   Битие 31:3 е духовен закон и той продължава да работи за всеки, който се покори на Божията заповед – да тръгне по Неговия път. Сам Исус обещава: “Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века.” (Матея 28:19, 20) В книгата на пророк Исая 41:10-13 Бог обещава: “Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница. Ето, всички, които са разгневени на тебе, ще се засрамят и смутят; съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, и няма да ги намериш; ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, и като че не са били. Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.”
   Нека се върнем отново в Битие 31- ва глава и да проследим развоя на събитията, свързани с бягството на Яков от Падан-арам. В 22- ри стих четем, че Лаван е известен за бягството на Яков. Каква бе неговата реакция? “Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.” (ст. 23- ти) Каква организация за преследване на Яков! От къде Лаван черпеше тази вътрешна сила за да го преследва? Кой го мотивираше? Седем дни непрекъснато преследване! Каква страховита пъклена енергия!... Не очаквай, че когато решиш да тръгнеш по Божия път, твоите роднини и приятели ще засвирят с фанфари след теб. Не очаквай, както пише и поетът Смирненски, твоя път да бъде “поръсен с ябълков цвят”.
   Ще успее ли Лаван да осъществи пъкления си план и да върне Яков със семейството му обратно в Падан-арам? Със сигурност би успял, ако Яков следваше своите емоции или користни интереси. Но когато вървиш по Божия път, протекцията на Господа е винаги над теб. В Битие 31:24 виждаме как Бог върза ръцете на разгневения Лаван. “Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.” Нито зло, нито добро означаваше – Лаване, ти нямаш нищо общо с Яков; той вече е Мое притежание!
   Бог винаги е с нас. В моменти на опасност може би сме изкушени да се страхуваме за здравето си, за свободата си, за семейството, за живота си. Сатана пристига с всичката сила на ада за да ни уплаши. Бог обаче е взел мерки за нашата защита още преди да се е появила опасността. Бог никога не ни е забравил и няма да ни забрави и изостави. Той ни казва: “Може ли жена да забрави сучещото си дете та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.” (Исая 49:15,16)
   Напусни твоя Падан-арам и тръгни към отечеството и рода си! Тръгни по Божия път, но без идолите на Лаван! Остави греховния си товар в Падан-арам и Бог ще те закриля по пътя към дома!