Предсмъртният вик
Д-р Крейг ЕВЪНС
Смъртта на Исус настъпила бързо и драматично. Според синоптичните евангелия (Матей 27:45; Марк 15:33; Лука 23:44) в 3 часа следобед Исус изведнъж извикал „Елои, Ело лама савахтани?” Тези еврейски думи взети от Псалм 22:1 означават: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?” Коментаторите са затруднени как трябва да бъдат разбирани те.
Детайли от Псалм 22 се появяват на няколко места в описанието на страданята. Тук обаче имаме директен цитат и то идващ от устните на Исус. Някои се чудят, дали Исус не е имал в предвид целия Псалм, особено последната част, която говори за избавление и прослава. „Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля. Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него. Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение. Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.” (22,24,30-31).
Вероятно Исус наистина е имал в предвид целия Псалм, включително и оптимистичният завършек, но реалността на Неговото чувство на изоставеност не трябва да бъде омаловажавано. Исус не изгубил вяра в Своя Бог, както показва двукратният израз „Боже мой, Боже мой.” Все пак Той очевидно се чувствал напълно изоставен. Не е изненадващо, че евангелистите избират различен текст за последните Му думи: „Отче, в Твоите ръце предавам духът Си” (Лука 23:46), „Свърши се” (Йоан 19:30). Тези думи може да изглеждат сякаш Го дискредитират и би трябвало да бъдат избегнати от последователите Му. Отново, освен ако не са исторически верни, тези думи биха били твърде скандално свидетелство.
Докато висял на кръста, минаващите хора мислели, че Той вика Илия (eloi = Боже мой наподобява по звучене elia = Илия). Казва ни се, че „И един се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие, като казваше: Оставете! да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.” (Марк 15:36). Ако това е още една подигравка, а не съжаление, войниците вероятно не биха му попречили. „Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха.” (Марк 15:32). Възможно е някой от съжаление към Исус да Му е дал симулант, за да може Той да остане в съзнание достатъчно дълго и да види дали Илия наистина ще се появи или в своята есхатологична роля (както изглежда са смятали, че мисли Исус) или в своята обичайна роля на помощник на изпадналите в беда. Все пак по-вероятно е този жест да е част от подигравките, започнали още с произнасянето на присъдата от главните свещеници (Марк 14:65).
Докато е висял на кръста, Исус бил подиграван като човек, който заплашва да събори храма и за три дни да го изгради отново (Марк 15:29) и предизвикван да слезе от кръста, за да убеди скептиците, че наистина е царя и Месията на Израел (15:32). Сега подигравачите искали да видят „дали Илия ще дойде” в отговор на болезненият вик на Исус. Не им се наложило да чакат дълго. „А Исус като издаде силен глас, издъхна.” (Марк 15:37). Викът на практика е момента на смъртта. Т.е. Исус не умира, малко след като е извикал. Неговата смърт е описана като вик. Разказвайки случката по този начин, евангелист Марк, ако не и една по-ранна традиция, показва, че самата смърт на Исус изявява Неговата сила; освобождението на Духа Му (като е показано от глагола exepneusen) е удивително. Поразен от видяното центурионът казва: „Този човек наистина беше Божий Син!” (Марк 15:39). Впечатлен от начинът, по който умира Исус и от знака, който съпровожда смъртта Му, този римски войник казва нещо, което било признавано единствено от римските императори: цезарят не е „божий син”. Исус, разпънатият Месия, е. Подигравките са отминали. Наричайки Исус Божий Син центурионът прехвърля своята вярност от цезаря, официалния „божий син,” към Исус - истинския Божий син. Той приписва на Исус това, което по-рано е приписвал на цезаря: цезарят не е divi filius („божий син,“ алюзия към латинската титла на великият император Август). Исус е!
Богословските изводи от смъртта на Исус са няколко. От еврейска перспектива, която включвала аспекти на популярното месианство, Исус бил един провалил се месия. Смятало се е, че месията трябва да победи националните врагове и това може да се види в няколко документи, запазени от този период. Според хората от Кумран, поне според това, което намираме в Бойния свитък и в някои други документи, Месията ще поведе свещеническите войници към победа над римляните. Според един свитък (4Q285, наричан Ръководство за битката) Месията, клонката Двидова, лично ще посече римския император.
Подобни виждания откриваме и в Псалмите на Соломон: „Господи, Ти си избрал Давид да бъде цар над Израел и се закле за потомците му довека, че царството няма да премине пред Теб. Укрепи го със сила да порази неправедните управници, да очисти Ерусалим от езичниците…да порази беззаконните народи с думите на устата си…Той ще събере светите, които ще водят към правда и ще съди племената на народите…Той няма да търпи неправда (дори) за миг сред тях и всеки, който познава неправдата няма да живее с тях….И той ще съди Ерусалим (и ще го направи) свят какъвто е бил отначало. "(Псалом 17: 4,22,24,26,27,30).
Но Исус не спечелил битка срещу римляните. Езичниците не били изгонени. Неговото управление завършило още преди да започне. Вместо възцаряване края Му бил разпъване на кръст. И както вече казахме, разпъването била една унизителна форма на екзекуция, запазена за робите и най-лошите престъпници.
Още една причина евреите да се съмняват в месианската идентичност на Исус бил факта, че Той бил разпънат. Това е възражението повдигнато от евреите срещу Исус в евангелието според Йоан: „Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?” (Йоан 12:34). Това възражение продължавало да бъде повдигано от еврейските автори. Намираме го например във въпроса на Трифон към Юстин Мъченик през 2 век в "Диалог с Трифон." Исус може и да е изпълнил пророчествата. Може да е извършил множество забележителни чудеса. Може дори да е бил възкресен от мъртвите. Но къде в Писанията е казано, че Той трябва да бъде разпънат и да умре със срамна смърт? Накрая Трифон не може да убеди самия себе си да вярва, че Исус от Назарет, Който пострадал под Понтийския Пилат, е Месията на Израел и Божия Син.
Разбира се, от перспективата на римляните Исус не бил нищо повече от един разпънат престъпник. Нямало чест в подобна смърт. Всъщност, това била смъртта на робите и най-големите злодейци. Не е чудно, че един древен християнски хим съдържа думи сравняващи Исус с роб: „взе образ на слуга и смири Себе Си..и стана послушен до смърт даже смърт на кръст” (Филипяни 2:7-8). Но от перспективата на Исус, перспективата, която Неговите ученици приемат след възкресението Му, Неговата смърт отваря едно ново разбиране на жертвата и изкуплението. Смъртта на един изкупва греховете на мнозина. Обещаният нов завет бил установен. Очакваното изкупление на Израел се случило, но без силово отхвърляне на езическите сили. Езическите народи ще бъдат завладени чрез благата вест за Божието управление и за изкупителната смърт на Неговият Син, не чрез меч.
Но в петъчната вечер, в която Исус умирал учениците Му не разбирали нито едно от тези неща. Техният учител бил мъртъв. Движението им било спряно. Те самите се провалили. Единствен Йоан, няколко жени и малцина други стояли надалеч, за да видят какво ще се случи. От тях единствено жените събрали достатъчно смелост да видят мястото, където погребват Исус.