Пророчески „планини”
Бог обеща, че сухите кости на Израел отново ще станат хора в собствената им земя. Авторът представя перспектива на „планина”- от празния гроб на Лазар
Питър ЦУКАХИРА
Ако хванете откровението на големите пророчески събития и ги следвате, резултатът може да бъде като изкачване по духовна планина. Може би ще се борите да намирате дирята и да оставате на нея, но на върха виждането ви ще е широко, хоризонта ви разпрострян. Една такава планина на откровение бе идването на Исус Месията. Неговото Божествено въплъщение и спасителна мисия се извисяват над другите исторически събития като огромна планина на изпълнени пророчества. Учениците Му бяха съкрушени и дори уплашени от това, което им бе изявено - и те бяха прави! Само едно друго събитие ще бъде по-голямо от това, което те бяха изпитали и то ще бъде повторното идване на Господа!
Нека разгледаме тези две пророчески планини за Божественото въплъщение и повторното идване на Исус. Ако ги подредим в линия така, че едната да е пред другата, то може да изглежда като че ли повторното идване на Исус трябва да се случи веднага след Неговото първо идване. И наистина, много поколения християни са вярвали, че Той ще се върне по тяхното време. Но ако тези планини бъдат погледнати под друг ъгъл, тогава става ясно че между тях лежи дълга долина. Днес вече знаем, че тази долина е дълга поне две хиляди години. Тя е долината на възлизането на Евангелието до всичките народи и е долината на разпръскването на израилтяните по целия свят. Ако погледнем още по-близо, ще видим че между тези две големи планини има и други планини, които преди това не сме видели. Тези други пророчески планини са били закрити от погледа ни от първата масивна планина - Божественото въплъщение в Месията. Една от тях може да бъде Реформацията, а друга- Петдесятното раздвижване. Така или иначе, една от най-големите планини в долината е планината на завръщането на израилтяните в Обещаната земя и възкръсването им като модерна нация.
Когато се изкачим на тази планина на модерното възстановяване на Израел и имаме пророческо разбиране за значимостта й, тогава ще можем по-ясно да разгледаме духовния пейзаж, който ни остава, докато стигнем до огромното събитие на Исусовото връщане. Изкачването ни по планината на пророческата значимост на Израел ни помага да различим последователността на най-важните събития, които водят към края на века.
Пророчество: морал и целенасоченост
Когато трябва да разберем едно пророчество, решаващо важно е правилно да подредим времената в него. Може да сме напълно прави за това, какво Бог ще направи, но да не разберем кога. Това може да предизвика объркване и духовна вреда. Изпитването за Библейско пророчество е, когато Божието Слово се пресича с действията на Бога в историята. Има някои основни принципи за разбиране динамиката в Божието пророческо слово. Понеже Бог е свят и чист, Неговото пророческо слово е морално. Библейските пророци отхвърляха греха и акуратно предсказваха неговото осъждане. Те пророкуваха за издигането на праведните и верни Божии слуги и тяхната закрила. Ако разбираме морала на Бога, ние ще разбираме и Неговите действия спрямо нас и нашия свят. Божият морал ни изявява Неговият характер и това ни дава яснота какво Той ще направи.
Така или иначе, сама по себе си моралността не ни казва всичко, което ни е нужно да знаем за дадено пророчество. Божиите действия са и целенасочени. Той има да изпълни план във живота на всеки и в творението като цяло. Моралността може да ни каже какво Бог ще направи, но разбирането на Божиите цели ще ни каже кога и как Той ще го направи. Защо понякога изглежда, че Бог толкова дълго се бави да накаже греха? Защо Божиите осъждения един път са директни и очевидни, като направляеми ракети, а друг път е трудно да ги схванем. Кога трябва да пророкуваме за осъждение и кога Бог показва милост? Пророческата мъдрост от наша страна изисква не само разбиране на Божия морален характер, но също и зачитане на Неговите суверенни цели и плановете Му за целия свят.
Смъртта и възкресението на Лазар
В историята за смъртта и възкресението на Лазар се съдържа модерна притча относно Израел и пророчеството. Мария, Марта и брат им Лазар живееха във Витания, близо до Ерусалим. Те бяха лични приятели на Господа и Той ги обичаше. Въпреки че Исус беше с учениците Си в Галилея, сестрите изпратиха да му кажат, че Лазар е болен. Когато вестителите дойдоха при Него, Той каза: „Тази болест не е смъртоносна...”. След това Исус остана още два дни в северната част на страната, преди да се насочи на юг, към Юдейската и Ерусалимска област. Може би през това време вестителите се бяха вече върнали при Мария и Марта с добрата новина, че брат им няма да умре, но Бог ще се прослави. По пътя Исус каза на учениците Си че, Лазар е „заспал” и те отиват да го събудят. Объркани, учениците Му го питаха за това. Най-накрая, Исус им каза това ясно: „Лазар умря. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.” (Лука 11:14-15). Йоан е записал, че когато са пристигнали във Витания, Лазар е бил вече четири дни в гроба.
При пристигането на Исус, Мария и Марта стояха „шива”. Това е древен еврейски обичай, все още практикуван и днес, при който скърбящите близки остават в домовете си, за да бъдат утешавани от членове на фамилията и приятели. Къщата трябва да е била пълна с посетители, някои от които вероятно са споделили последните часове от живота на Лазар, молейки се с надежда за оздравяването му. Това вероятно е бил много тъжен ден. Но когато известиха на сестрите за пристигането на Исус и двете излязоха да посрещнат Учителя. Според Йоан и двете сестри Му казаха едни и същи думи: „Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.” (Йоан 11:21 и 32) Можем ли да усетим истинското им вълнение в тези думи? Това което те казаха не бе просто декларация на вяра в техния известен приятел. Не казваха също и: „Къде беше ти, Исусе? Защо не дойде да спасиш Лазар? Не ни ли изпрати слово, че той няма да умре? Ние мислихме, че нашият брат е твой приятел. Защо Ти не дойде да го изцелиш?” Докато виждаха отпадането и умирането на брат си, Мария и Марта бяха в разкъсващ душите им процес и през цялото време се държаха за надеждата, че той ще живее, каквото бе известието от Исус. Вероятно и Лазар е имал същата надежда, до момента, в който е бил вече твърде слаб за да продължава. Ужасът от раздялата дойде върху тях заедно с разбирането, че този път Учителят очевидно е сгрешил и то в ситуация на живот и смърт. До идването на Исус семейството бе изпитало много болка. Разбираемо е, ако в простичките им думи имаше чувство на отчаяние, огорчение или дори укор. Няма съмнение, че докато приближавал гроба на своя приятел, Исус е стенел в духа Си и е плакал заради недостатъчността на вярата им: „И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде. Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори Исус, повярваха в Него.” (Йоан 11:41-45)
Божията цел във възкресяването на Лазар от гроба не бе просто да направи така, че Лазар да живее още няколко години. Ако беше така, Исус можеше да пристигне във Витания по-рано и да предотврати смъртта му. Моралността на Бог не обяснява, защо Той умишлено позволи Лазар, възлюбен приятел, да умре. Фактически, това като че ли предизвиква нашето човешко разбиране за Божията милост, че Той е изискал Лазар и семейството му да преминат агонията на смъртта и раздялата просто за да може Исус да го съживи още веднъж. Обаче, Божията изкупителна цел не бе лимитирана само до Лазар и неговото семейство. Неговата цел включваше още учениците на Исус, еврейските невярващи в дома на Лазар и накрая всички вярващи и читатели на Новия Завет през вековете. Бог избра да направи от приятеля на Исус един пример. След като Лазар умря и бе възкресен, той пак остана подчинен на нормалните закони на живота. Така или иначе, докато живя, Лазар бе живо свидетелство за силата и мъдростта на Бог. Какво по-голямо приятелство можеше да му покаже Исус от това, да сподели същата съдба на смърт и възкресение като Самия Господ? Това сигурно е било за Лазар по-важно от агонията на смъртта! Славата, която Лазар сподели с Исус беше илюстрирана месеци по-късно, около времето на Пасхата, когато Исус се върна във Витания: „А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите. А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара, защото поради него мнозина от юдеите отиваха към страната на Исуса и вярваха в Него.” (Йоан 12:9-11)
Йоан пише, че невярващите евреи посетиха Витания не само за да видят и чуят Исус, учителя, но също така и за да видят Неговия приятел Лазар, който бе възкресен от смъртта. Свидетелството на Лазар беше така мощно, че главните свещеници планираха да го убият. Това фактически е комично, но по мрачен начин. Тези духовно слепи хора може би отлагаха плановете си за убийството му от страх, че Исус отново ще го възкреси! От какво може да се страхува човек, който вече е умирал веднъж? Заради Лазар много хора повярваха и бяха спасени чрез вярата си. Това бе целта на Бог и тя накрая бе изявена чрез действието на Неговото Слово в живота на Лазар и сестрите му.
Притча за Израел
Пророческата притча, скрита тук е, че нацията на Израел е като Лазар. След близо две хиляди години скитане, преследвания, гонения и накрая Холокост, Израел, като нация, бе върнат обратно от смъртта. Пророк Езекиил пише, че Бог му е показал долина със сухи кости: „Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израйлев дом. Ето, те казват: Костите ни изсъхнаха, и надеждата ни се изгуби; ние сме загинали. Затова, пророкувай и речи им: Така казва Господ Йеова: Ето, люде Мои, Аз ще отворя гробовете ви, и като ви изведа из гробовете ви, ще ви заведа в Израйлевата земя.” (Езекиил 37:11-12)
Това национално възкресение е изпълнение на пророчество за еврейския народ, но Божията цел е да се изяви славата Му и пред другите народи, за да повярват и те. Хиляди туристи и поклонници идват на екскурзия в Израел, нацията, която сега е оживяла от смъртта. Свидетелството на Израел има силата да обърне сърцата на народите към Господа. Това наистина е голяма пророческа „планина” за нашия ден и век.