Свобода – какво е тя

Мнозина от нас, живеейки на свобода, вероятно по-малко разбират нейния истински смисъл. Авторът казва: нека Сам Исус я дефинира...

Джон МАКЛАГАН

Свободата е една от онези думи, която хората, познаващи 60-те години на миналия век, са чували изключително често. Тя беше постоянен рефрен в поп музиката и в много протестни походи. Но била ли е тя някога правилно дефинирана? За различните хора, тя като че ли има различни значения, а най-често означава това, което те желаят да означава. Но как трябва да разбират свободата християните? Вероятно в ума ви се появява казаното по този въпрос в Йоан 8:32. Там Исус казва: „и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” Но какво означава това?

Преди това знаменито обещание, Исус прави три други изявления:
1. „...Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.” (Йоан 8:26)
2. „...каквото Ме е научил Отец, това говоря.” (Йоан 8:28) 3. „И Този, Който ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.” (Йоан 8:29)

Ние можем да обобщим тези изявления по следния начин: Исус чуваше какво казва Неговия Отец, учеше се от Него и живееше, за да Го радва с покорството Си. Едва след като уточни тези три неща, Исус заговори за свободата. Да живее така, както е угодно на Отца, това е контекста, в който Исус разбира свободата и говори за нея. Вярно е, че Той говори за свобода от грях (стих 34- ти), но грехът може да бъде разбиран и като негативната страна на свободата. За Исус, позитивното изразяване на свободата е вършенето волята на Отца. По подобен начин може да се разглежда и святостта: отделяне от греха, но и отделяне за Бога.

Някои вярващи си представят волята Божия като нещо натоварващо и неприятно, а невярващият дори казва: „Ако има място, на което не бих отишъл, то със сигурност това ще е мястото, където Бог иска да отида!” Така ли наистина виждаме Бог Отец? Но истината е, че Исус не ни представя такава картина. Той ни показва небесен Отец, който дарява добри неща на чадата Си. Това, което Той има за нас, може да не е онова, което плътта ни желае, но като прегърнем Неговата воля ще имаме свободата да Го познаваме и да Му се радваме. Истинската свобода е да вършим всичко, което е угодно на Отца. Това вероятно е свобода, която мнозина от нас все още не са вкусили. Вероятно сме се залостили или заключили в християнството, за да се избавим от стресовете на живота, болестите, материалните затруднения и други подобни неща, но сме пропуснали истината, че да вършим волята на Отца не само е това, за което сме сътворени, но е и най-освобождаващото и удовлетворяващо нещо, което Божиите чада могат да познаят.

Удовлетвореността е...

В началото Адам вървеше с Господа в Едемската градина. Общуването с Него и вършенето на Неговата воля за Адам беше удовлетворяващо, докато изкусителят предложи нещо, което изглеждаше, че ще донесе по-голямо удовлетворение, но това не се случи! Божията воля е най-доброто и удовлетворяващо нещо, което сътвореният от Него човек може да познае: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” (Псалом 40:8) ; „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.” (Йоан 4:34) Ние сме били сътворени за Бога и за Негова слава (Ефесяни 1:12), и затова, когато вършим Неговата воля, ние можем да познаем удовлетвореност и пълнота, които Бог желае за творението Си. Ние знаем, че грехът не удовлетворява. В него има само моментно илюзорно удоволстване, следвано от смъртно ужилване! Но няма смъртно ужилване за Божиите чада, чиито намерения са да вършат волята на небесния Си Баща.

Въпросът за вършенето на Божията воля, повдига и въпроса за християнското познаване на удовлетворението и мира единствено в Христа. Вярваме ли в действителност, че Бог е добър? Когато Господ ни води през трудни и мрачни пътеки, вярваме ли все още, че Бог е добър? Убедени ли сме че Той е Бог, Който действува във всичко по решението на Своята воля (Ефесяни 1:11)? Колко лесно поглеждаме към удовлетворение с други неща. Но Божие дете, което знае, че е оправдано в Христа по благодат чрез вяра, знае нещо от чудото на мистерията да бъдеш „в Христа” и е вкусило, че Господ е добър, може ли нещо друго да го удовлетвори истински?

Може би в нашия твърде забързан свят ние се нуждаем да се поспрем и обмислим отново чудото на нашия Отец - Неговият характер, Слово, мисли, намерения, пътища и над всичко - Неговият Син. „О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата Му! Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?" или, "Кой от по-напред Му е дал нещо, Та да му се отплати?" "Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него, Нему да бъде слава до векове."  (Римляни 11:33-36)