Смисълът на холокоста от еврейска гледна точка

Дейвид ПОУСЪН

Масовите убийства започнаха с душевно болни и недъгави, продължиха с цигани, просяци и скитници, после с религиозни групи – Свидетели на Йехова например и дори някои лютерански пастори, и католически свещеници.

Но никой не може да оспори, че евреите бяха главните жертви – шест милиона, включително милион и половина деца. Тяхното престъпление беше, че са евреи. Това беше расизъм, геноцид. Целта беше унищожение на европейското еврейство.

Два аспекта направиха ужаса още по-фрапиращ. Първо, систематичност и техническа ефективност. Второ, нечовешкото третиране на хора, считани за отрепки и дори боклуци. Безсмислиците като “преселване” и “последно решение” умъртвиха съвестта на престъпниците.

Не само начинът, но и мястото където беше извършено всичко това шокира света. В сърцето на Европейската цивилизация, в християнска държава с най-изтънчена култура – страната на Бетховен, Хайне и Гьоте.

Антисемитизъм

Че Хитлер мразеше евреите бе ясно от първата му и единствена книга “Моята борба”. Защо? Наистина ли бе хванал сифилис от еврейска проститутка във Виена? Като еврейски продукт ли виждаше комунизма /Маркс и Ленин бяха евреи – атеисти /? Беше ли повярвал на обвиненията на самозабравили се московски медии, че имало еврейска конспирация за световно доминиране? Дали се е възмущавал от влиянието на евреите в Германия - в банки, театри, университети, медии? Беше ли възприел чрез философията на Ницше социалната Дарвинова теория за расовата “борба”, в която съвършената / арийската / раса ще оцелее, а низшата /еврейската / раса неизбежно ще се заличава? Или като всички тоталитарни диктатори се е нуждаел от развързан козел, за да обвинява за политическите си и военни провали обичаен враг, за да поддържа последователите си сплотени? Обяснението може да бъде във всяка една от изброените причини.
Но цялата нация или споделяше неговата ксенофобия, или тихо се примиряваше. Защо? Заради военният си манталитет ли, плод на историята им, при който заповедите издавани от горе се прилагаха долу с подчинение, без въпроси?

След загубата на Святата Римска империя и падането на Кайзера в 1918 год. Хитлер им предлагаше Третия райх. Той надделя над страховете от инфлация и безработица. Признателността ускори приемането му като господар /фюрер/, а също и като “спасител”, като пророк в Мюнхен, проповедник в Нюрнберг и цар в Берлин. Този “месия” би им дал “жизнено пространство” и дори световно надмощие.

Преследването на евреите не беше нещо ново. Имаше расистки нападения в самата Германия през 19 век, а да не говорим за полското “гостоприемство” и руските погроми. И след тези векове на християнски антиеврейски деяния, по- скоро религиозно, отколкото расистки мотивирани – евреите бяха обвинявани във върховното престъпление - убийството на Сина Божий.

По различни начини Църквата положи основите на холокоста. Хитлер би могъл да претендира, че “защитава делото на Господа” и, че “върши работата на Католическата църква”. Не безизвестната “Кристална нощ” /9.11.1938 год./, когато витрините на еврейските магазини бяха изпочупени и синагогите подпалени, се случи твърде умишлено на рождения ден на Мартин Лютер. Хитлер вероятно е имал поддръжката или мълчанието на повечето църкви - протестантски и католически.
Имало е много опити да се “обясни” защо това се случи, обосновано с исторически, политически и дори философски фактори. Но никой от тях не може да удовлетвори недоумението на самите евреи. Те имат необикновена дилема и тя е теологическа. Имало е други трагедии на “етническо прочистване” и преди, и след холокоста. Но холокоста беше различен от всички тях в един жизнен аспект.

Избран народ

Евреите вярват, че са избран народ от единствения и единен Бог. Техният въпрос не е толкова защо хората им сториха това, а защо Бог не ги спря? Къде беше Бог, когато ставаше всичко това? Защо Той ги изостави в най-дълбоката им нужда? Най-накрая, Той може да бъде отговорен за бездействието Си. От тогава до днес равини и мъдреци се борят с подобни агонизиращи мисли, докато мнозина неспособни да открият възможните отговори, просто са погребали всичко и са се захванали с житейски дела, като опит за бягство.

В своята крайност някои станаха атеисти на теория или на практика. Холокоста беше направил вярата в добрия Бог невъзможна. Други са агностици – ако Бог съществува, то Той не може да е Богът на Израел, разсъждават те. Трети, отчаяно държащи се към някаква вяра смятат, че Той е така скрит и мистериозен в пътищата Си, че е напълно непонятен за създанията Си.

Друга крайност е твърдението, че евреите, които погинаха са изпълнили пророчеството на Исая за “страдащия слуга”, умиращ за изкупление на греховете на света. Някои вярват, че холокоста е бил необходимия шок за света, за да бъде прието възраждането на еврейската държава. И в това има известна истина. Такива хипотези се опитват да оправдаят Бог, че е допуснал бедствието.

Малцина дръзнаха да мислят немислимото и да говорят неизговоримото. А именно, че Бог не само не вдигна ръце от ситуацията, но дори има ръка в нея. Той не само й позволи да се случи, Той направи тя да се случи!

Последваха и други сериозни догадки. След като израилевият Бог е всякога праведен, то тогава на холокоста трябва да се погледне като на осъждение, като на нещо заслужено. Европейските евреи може сами да са го докарали на себе си!

Хората на завета

Такова мислене е широко отхвърляно от еврейската общност. Всякога е било така. Собствените им пророци винаги са отправяли предупреждения срещу фалшивата сигурност, която носи убеждението, че израилевият Бог всякога би опазил своите от бедствие. Напротив, техните привилегии означават, че Той ще прилага по-стриктни стандарти и по-жестоки наказания към своя народ, отколкото към другите народи.

Това изцяло беше въплътено в завета, който Той направи с тях на Синай, след избавянето им от робство в Египет. Срещу свободата, сигурността и просперитета в тяхната собствена земя, Той изискваше начин на живот, изобразяващ Неговия характер и въплъщаващ Неговите заповеди и постановления. Те покриваха всички аспекти на индивидуалния и обществен живот – от работа до поклонение, от семейство до род, от рождение до смърт.

Пълна покорност на всички тях, във всяко време, би осигурила благословението от Бог на всичко, което те вършеха. Непокорство, на който и да е от тях, ще им донесе проклятие от Бог, пропорционално на сериозността на отхвърлянето на законите Му.

И двете – и благословенията, и проклятията бяха назовани ясно с подробности. /Левит 26, Второзаконие 28 и 32 гл./. Разпръснати между други народи, гладни, жадни и голи, притеснени, объркани, уплашени и презряни, те биха били доведени до бърза разруха и унищожение. Точно, както Моисей го обобщи: “И както бе драго на Господ да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва…”

Още две допълнителни особености на Моисеевия закон и завет, въплътен в Тората /първите 5 книги на Библията /, заслужават да бъдат отбелязани. Първо, той беше колективен, по-скоро с целия народ, отколкото с всяка личност. Дори един съгрешил може да предизвика страдания за мнозина /както стана с Акан при Ерихон/ и осъждението на едно поколение може да премине върху други, до трето и четвърто коляно. Второ, заветът не беше им заставен насила. Хората доброволно, дори с ревност възприеха условията му за себе си и за потомството си.

Бог пазеше обещанията Си. Въпреки повтарящите се пророчески предупреждения за грозящо осъждение, те продължаваха да игнорират задължението си да бъдат “светлина за езичниците” чрез светия си начин на живот и ставаха все по-неотличими за техните безбожни съседи. Проклятието дойде първо върху десетте племена на Израел на север и по- късно върху двете племена на Юда на юг.
Земя, свобода и живот бяха загубени. Асирийци и вавилонци бяха виновници за жестокостите към евреите.

Асимилация

Забележителната връзка между заветните проклятия и холокоста повдига въпроса: какъв грях са сторили европейските евреи за да разпалят свят гняв?

Отговорът с една дума е асимилация. Евреите живееха в нарастваща еманципация в Западна Европа. Англия ги беше изгонила в 1290 год., но бяха допуснати обратно чрез Кромуеловата федерация. Френската революция и нейният лозунг “Свобода, равенство, братство” даде на еврейските граждани техните права. Евреите излязоха от своите гета, способни вече значително да участват в разнообразни дейности и професии.

Не заставяни вече да живеят изолирано, те можеха да бъдат интегрирани в обществото. Макар да запазваха някои еврейски традиции, част от културата и езика си, те все повече започваха да се уподобяват на народите, сред които живееха. Никъде това не беше така ярко изразено, както в немско говорещите страни, където оказваха голямо влияние /евреите Маркс, Фройд, Айнщайн формираха 20 век/.
Но те загубваха идентичността си като Божий народ. Те започваха да приличат повече на германци, отколкото на евреи. Бог загубваше народа си.

Традиция

Част, но само част от отговора е в колективния характер на завета, където невинния страда заедно с виновния. Но имаше и друг начин онези, които живееха в гето и поддържаха своето еврейство също да гневят израилевия Бог. Как? В думата традиция.

Докато изповядваха, че живеят по Тора, неусетно традициите, устни и изписани, бяха станали точно толкова важни. Мишнах и Талмуд се изучаваха колкото Писанията, а може би и повече от тях. Дори Божието Слово беше засенчено от възприетата от равините интерпретация, често не прилагана правилно. По-тежки въпроси като жертвено омилостивление за грух и основни наказания за някои грехове бяха оставени настрана /по причина, че не можеха и да се практикуват далеч от тяхната собствена земя и храм/. Докато други изисквания на Моисеевия закон , например съботата и ограниченията в храненето, бяха разработени в извънредни подробности. Тора и традицията бяха така преплетени, че малцина се притесняваха да различат какво Бог е изисквал чрез еврейските обичаи, развивани от Моисей.

Нито асимилираните евреи, нито юдаизма, натоварен с традиции, може да бъде “светлина за езичниците” или благословение за всяко семейство на земята. Те трябваше да научат по много труден път, че Господ наказва онези, които люби.

Ако Той употреби нацистите като инструмент, означава ли, че на тях ще им бъде простено за онова, което извършиха? Да не бъде. Както асирийците и вавилонците бяха виновни за варварското третиране на Израел и наказани за това, така ще бъде и с техните съвременни преобрази, особено ако волното им участие надхвърли святото намерение.

Надежда за Израил

Холокоста тогава доказва, че Бог не е отхвърлил своя народ, но е запазил вяра със завета си. Време е да привлечем вниманието върху границите на проклятието, посочени от Бога. Така или иначе, колкото и да нарушаваха постановленията Му, Той никога не би скъсал с тях. Те никога няма да бъдат напълно унищожени /Левит 26:44/. Винаги ще има остатък, който ще се върне към своята земя и своя Господ.
Дванадесет милиона надживяха холокоста - две трети от еврейския народ. Холокоста предшестваше и ускори прераждането на държавата Израел.

Ако Божията ръка беше за съд в едно събитие, то Неговата ръка за милост можа да се види в друго събитие - в обединяването им. Бог е изпълнил обещанието Си както да ги накаже, така и да ги опази. Евреите се завърнаха в земята си от повече от 80 страни, култури и езици.

Но те не се завърнаха при техния Господ. Израел е светска държава с религиозно малцинство. В частно интервю в дома си, президента ми каза, че той е агностик. Въпреки древните пророчески предсказания, мирът все още се търси чрез преговори с езичниците, вместо с упование на Израилевия Бог. Затова можем да очакваме още напрежения, докато в отчаянието си, лишени от всякаква помощ, Израел като народ се обърне отново към Бог.

Разбира се, американското еврейство е било основната подпора с политическа и финансова подкрепа. Може би Бог ги е опазил от изпитания и страдания, защото техния дял във възстановяването на Израел беше така необходим. Но асимилацията днес ги застрашава с пагубни последици.

Едно нещо е сигурно. Бог никога няма да ги отхвърли, никога няма да наруши завета си с тях, нито ще позволи да бъдат заличени от лицето на земята. Той ще продължи да ги проклина и благославя за да ги смири и издигне – докато техния Месия донесе правда, съд и мир за целия свят.

Превод Живко Ъков