Стъпките на човека се оправят от Господа

Каква е връзката между самоличността и чудесата

Проф. п-р Йосиф ДИМИТРОВ

Каква е връзката между вашата и моята самоличност, върху разчупеността, (когато ние се разчупваме пред Господа) и чудесата, които стават в нашия живот? Ще се спра на два стиха, единия в Стария, другия в Новия Завет.

Псалом 37:23 казва: “Стъпките на човека се оправят от Господа; и Неговото благоволение е в пътя Му.” И І Коринтяни 6:19: “Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си…”

Има нещо общо между тези два стиха. Двама души, които не са се виждали никога на този свят и са живели в различни векове, разбраха една и съща истина. Цар Давид в Стария Завет и ап. Павел в Новия Завет стигнаха, независимо един от друг, до заключението, че човек не е в състояние да бъде господар на живота си.

Един друг човек, също в Стария Завет, разбра невъзможността да оправя сам своите стъпки и той бе водач на Божия народ. Известно е какво казва Моисей в Изход 33:15. той се обърна към Господ и каза: “Ако Ти не дойдеш с мене, не ни извеждай от тука.” По-добре да не тръгваме от Египет, по-добре да не продължаваме в пустинята, по-добре да не тръгваме към Ханаанската земя, ако Ти не си с нас, ние сами не можем да се оправим, сами сме загубени.

Моисей, Давид, ап. Павел една и съща истина повтарят. И най-накрая сам Исус потвърди тази истина, че

човек не може сам да управлява живота си

и същевременно да живее праведно. В Йоана 15:5 Той каза: “Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.”
Какво прави човек, когато намери нещо скъпоценно, нещо, което има висока стойност обаче не е негово? Правилно е да го предаде, да го върне на този, на когото то принадлежи. За да го върне обаче първо той трябва да го откъсне от сърцето си. Тук е тайната на целия процес, тук е тайната на истинското връщане.

Това казва и Словото Божие, че здравето и животът са нещо много скъпоценно. Обаче те не са наши. Животът не е наш, той принадлежи на Господа – Той го дава, Той го взема. За да имаме едно правилно отношение към живота, какво трябва да направим - трябва да го дадем на Този, на когото принадлежи, на Този, който е господар на нашия живот.

Християнският живот е изпълнен постоянно с даване на различни неща, които притежаваме. Ние ги връщаме обратно на Господа, иначе няма да бъде християнски живот.

Една стара поговорка, която е вярна и днес, казва: “Ако двама яздят едновременно един кон, все пак единия от тях трябва да язди зад другия”. Все пак някой трябва да бъде втори.

Ако вие се опитвате да яздите вашия живот без Господа това не е библейския принцип.
Желая да споделя три мисли, въз основа на Божието Слово, относно тази тема, че

ние не сме господари на нашия живот

и животът ни принадлежи на Господа.

На първо място отдаването и предаването на Бога, предшества вашата и моята самоличност.

Когато някой се отдаде на алкохола, как наричаме този човек? Алкохолик. Когато някой се отдаде на наркотиците го наричаме наркоман. Отдаде ли се на блудство, наричаме го блудник. Виждате, че отдаването на нещо, или отдаването на някого променя самоличността на човека. Ние започваме да даваме имена на този човек, тъй като той се е отдал на нещо, той се е привързал към нещо. Това променя самоличността на човека, той е свързан с това нещо или с тази личност и придобива друго име.

Вижте библейския принцип – Авраам се отдаде на Господа напълно, стигна до такава степен на отдаване на Господа, че бе готов да принесе своя син, който бе син на обещанието, в жертва на Господа. Каква самоличност бе дадена на Авраам? Той бе наречен приятел на Бога. С други думи неговата отдаденост към Бога му даде самоличността.

Има едно много интересно определение за пророк Елисей в ІV Царе 3:11. Това положение винаги ми е правило впечатление: “А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.”

Забележете каква самоличност бе дадена на пророк Елисей. Слугата на израилевия цар каза – това е Елисей, “който поливаше вода на Илиевите ръце”, на своя господар. Това е Елисей,

който се научи да се покорява

това е Елисей, който се научи да бъде втори, който бе готов да полива редовно на ръцете на неговия пророк Илия, научи се да бъде смирен, да бъде втори в живота.

Много често вашата и моята самоличност ще бъде определяна във връзка с взаимоотношенията с хората, които поддържаме, много често нашето име ще бъде свързано с онова, което ние вършим за Бога и което ние вършим за нашите ближни.
Вие не може да избирате хората, с които Господ ще ви свърже по един или по друг начин, но вие може да изберете какво да бъде вашето отношение към тези хора.

Степента на вашата отдаденост към Бога и към ближните определя вашата самоличност. Предайте на Господа това, което Той прави за вас, но предайте и вашите реакции на това, което Бог прави във вашия живот.

Много ми допада една мисъл на Уйлям Вут, основател на Армията на спасението. Той казва: “Величието на силата на даден човек е в степента на неговата отдаденост на Бога.”

Ако вие искате да сте духовен исполин във вашия живот, искате да имате тази духовна самоличност, да бъдете близки до Господа, да сте човек на молитвата, на хвалението, на Словото Божие, всичко това зависи от вашата степен на отдаденост на Господа. Колкото повече човек се отдава на Господа, толкова по-голям духовен исполин става в своя духовен живот. Ето защо казвам отдаването на Господа предшества нашата духовна идентичност, нашата духовна самоличност.

На второ място отдаването на Господа предшества и нашата разчупеност в Божието присъствие. Аз съм виждал много хора, докоснати от Божията благодат, много хора, докоснати от Божията сила, които да стоят в Неговото присъствие разчупени и готови да направят всичко, което Господ им каже. Това обаче е траяло само за няколко минути или часове. И след като всичко това премине те отново се връщат към своя стар начин на живот.

Разчупеността пред Бога може да е моментна и повърхностна, обаче отдаването на Господа означава да живееш в състояние на непрекъсната разчупеност пред Него.

Отдаването на Господа

означава да предадеш силата си и управлението си на Него. Това означава да предадеш всички области на живота си на Господа, означава стил на живот, а не едно моментно преживяване.

Разчупването разбира се е резултат от отдаването на Бога. Бог използва разчупените неща в този свят. Погледнете почвата. Тя трябва да се разчупи за да може да бъде подготвена за сеитба и за жетва. Облаците трябва първо да се разкъсат и тогава да падне дъжда. Житото трябва първо да се смачка и да се смели за да се произведе брашното за хляба. Хлябът трябва да се начупи и да се даде за да може човек да го поеме и да придобие сила за своето тяло. Алабастреният съд трябва да бъде разчупен за да може да се почувства аромата на парфюма, който се е намирал в него. Петър трябваше да плаче горчиво навън, да разчупи своето сърце пред Господа, за да може по-късно да стане апостол. Ап. Павел трябваше, по пътя за Дамаск, да преживее голямата промяна, да се отдаде на Господа напълно, за да стане апостол на езичниците.

Когато моето Аз, не е напълно отдадено на Бога, то е много лесно раздразнително и обидчиво и не може да понася и най-малката обида и накърнение, което идва отвън. Но когато Аз- ът е напълно отдаден на Бога, любовта дълго търпи, любовта не отдава зло, за онова което ни е извършено на нас. Когато човек е напълно отдаден на Господа той не се раздразнява лесно той е този, който на всичко отгоре може и да повлияе и на другите около него.

На последно място отдаването на Бога предшества чудесата.

Предвестници на чудесата

Обикновено чудесата се случват извън зоната, в която се чувстваме удобно или комфортно. Погледнете на чудесата в Стария и Новия Завет. Авраам трябваше да напусне своята родина, трябваше да напусне мястото, където се бе установил с баща си, с братята си, там където бе много благословен материално, и трябваше да тръгне към земя, която не познаваше. Наложи се да излезе от своята зона на удобство и комфорт. Моисей трябваше да се откаже от палата в Египет, от фараоновия дом. Исус Навиев прие една доста необичайна военна стратегия, за да превземе град Ерихон. Нечувано, да обикаляш около един град и да чакаш да паднат стените му. До този момент никой не бе чувал за такава военна стратегия. Напротив тя би могла да бъде наречена глупост. Но той трябваше да напусне зоната на своя комфорт. Запомнете Гедеон, знаете тази история. Гедеон трябваше да приеме само 300 човека като армия. И на всичкото отгоре Словото Божие ни казва, че критерият за избирането на тези 300 човека беше много необичаен.

Давате ли си отговор на този въпрос – защо Господ постъпваше така? Защото Моисей, Гедеон, Исус Навиев и всички останали трябваше да се научат как да отдават своя живот на Господа, че те не са тези, които управляват, но има Господ над тях, Който е господар.

Погледнете и Ниаман, сирийският военачалник. Той трябваше да излезе от своята зона на комфорт, трябваше да преглътне цялата си гордост и да се потопи 7 пъти в мръсната река Йордан за да може да получи изцеление на своето тяло. Така е и с Давид, така е и с пророците, така е и с всички праведници, които преживяха чудеса в своя живот.
Първо трябваше да се отдадат на Господа за да може чудесата да дойдат в техния живот.

В Новия Завет имаме много случаи в тази област също. Отдаването и предаването на Бога насажда чувство на несигурност в нашия живот. Когато вие оставите юздите на вашия живот в ръцете на Бога, гарантирам ви, първото нещо, което ще имате ще бъде чувство на несигурност – ами сега какво ще стане. Ако първо човек не търси Господа и не предаде своите пътища на Него, последствията могат да бъдат много горчиви.

Много обичам един стих, който се намира във ІІ Коринтяни 12:10. Там ап. Павел казва: ”Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.”
Или с други думи казано – когато се науча, че животът не принадлежи на мене и знам, че стъпките в моя живот се управляват от Господа, когато отдам контрола на моя живот изцяло в Божиите ръце, тогава съм силен.

Често ние издаваме заповеди на Господа, направи това, което Ти казвам. От другата страна се чува друг глас, друго известие. Често пъти ние искаме да бъдем капитани на нашия живот, ние искаме да го ръководим. Живеем във време, което е мъгливо, тъмно и мрачно. Много гласове се чуват днес, един от друг по авторитетни, които ви казват как да живеете вашия живот. Но сред тази духовна тъмнина един глас ви говори неща, които са твърде различни от тези в света. Докато всичките светски филми, книги и курсове намекват непрекъснато как ние трябва да управляваме живота, как трябва да поемаме контрола на нашия живот, как да бъдем господари на всичко около нас. Как да ни аплодират, да ни се възхищават и да ни издигат. Този глас в Библията ни учи да живеем един победоносен живот като се предаваме на Господа, като бъдем втори в нашия живот. Този глас в Библията дойде и той ни каза, спомняте си тези думи на Исус Христос, когато застана сред Своите ученици и каза: “Аз съм сред вас като един, Който слугува.”

Какво е отношението на нашия Господ Исус Христос? Винаги даваше първенството на Своя любезен Отец. По нататък продължава Словото Божие – искаш да бъдеш първи, стани втори. Стани слуга на другите. Противно на всичко около нас Той ни учи как да служим на другите, как да се предаваме и как да зависим от Бога във всяко отношение на нашия живот. Той ни учи да си дадем другата буза,когато ни ударят по едната буза. Той ни учи да вървим втората миля, когато някой ни помоли да извървим една миля с него. Той ни учи да си дадем ризата, когато някой има нужда от връхна дреха. Той ни учи да бъдем втори.

Няма друг път към Небесното царство освен вие и аз да се научим да бъдем втори в нашия живот. Да се научим да свирим втора цигулка в оркестъра на вашия и моя живот. Няма друг начин.

В нашата църква в Брюксел има един млад човек, който е син на християнско семейство, неговият баща е старей и дякон в църквата. Младежът се отдели от Господа. Премина към алкохол, наркотици и разни други неща в този живот. И преди 1,5 – 2 години докторите откриха, че целите бели дробове на този младеж, сега той е 30- годишен, са засегнати от рак. Той се върна обратно в църквата. Покая се. Сега се моли за изцеление от Господа.

Понякога се питам, защо човек трябва да се предава на Господа и да се отдава на Него едва след като вече е бил поразен? Не може ли да си спести този труд преди да бъде победен, да се предаде на Господа?

Защо трябва да преминаваме през едно ужасно сражение, през което Господ трябва да смачка нашата воля и да бъдем отново покорни на Него? Нека да си спестим труда, нека да спестим труда и на нашия Господ и да Му кажем – Господи, бъди ръководител на моя живот! Ти ще яздиш отпред и аз ще стоя зад Тебе!

Има една песен на английски, в която се казва, че аз предпочитам да седна на задната седалка и да оставя Господ да кара колата. Защо трябва да преминаваме през всички тези трудности? Словото Божие е ясно и категорично – “Стъпките на човека се оправят от Господа. И не знаете ли, че вие не сте свои си.” На друго място ап. Павел казва: “Вие сте били изкупени със святата драгоценна кръв на Господа Исуса Христа.”