Триумфът на Кармил
Вярата е проводник на Божиите чудеса
П-р Йордан МАНЕВ
Израил се управляваше от един нечестив цар - Ахаав, Амриевия син. Само с няколко изречения Библията ни дава пълна характеристика за този човек, който носеше проклятие с поведението си за цялата нация. В III Царе 16:30-33 четем за него: "А Ахаав, Амриевия син върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него. И като че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама, Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на Сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и да му се покланя. И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капише, което построи в Самария. Ахаав направи и Ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа, Израилевия Бог."
Ужасяващото тук не е, че Ахаав като личност бе избрал своя път към служение на фалшиви богове, а това, че той бе цар и то на един народ, призван да носи името на Бога. Той бе главния авторитет в държавата Израел и под този авторитет заставаше целия народ. Един народ, призван от Бога да носи светлина всред езическия мрак и благословение за народите, които тънеха в духовно невежество, бе поведен от своя цар към проклятие. Бог не гледаше безучастно към тези негативни процеси, които се развиваха в Израил. В дните на Ахаав се реализира едно древно, предупредително пророчество, изречено някога чрез устата на Исус Навиев. В III Царе 16:34 проблясва този Божествен сигнал: “В неговите дни (дните на Ахаав) ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със смъртта на първородния си син Авирон и постави вратите му със смъртта на най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син." Уви! Това не стресна никого.
Когато един държавник не носи живия Бог в сърцето си и не живее според стандартите на Библията, той става проводник за проклятие на цялата нация. Отговорността му е лична. В духовната област няма колективна отговорност. Системата на управление не отнема личната отговорност за нашето поведение. Това се отнася за всеки човек, който е авторитета на едно общество. Библията не говори за царедворците, а за живота и поведението на царя. Какъвто бе царя, такива бяха и неговите царедворци. Поведението на царя бе следвано и от целия народ, защото всички бяха под неговата власт и под неговия авторитет. Със същата сила тази истина се отнася и за църковните общества. Ръководителят на църквата носи лична отговорност пред Бога за това дали хората, които са застанали под неговия авторитет ще бъдат благословени или ще бъдат под проклятие. Принципът за ръководене на църквата от демократично избрано ръководство само размива отговорността на пастира.
В книгата Откровението на Йоана, Този, който съгради църквата не се обръща до "демократично избраното ръководство", но до ангела на църквата. Не се казва дори до "демократично избрания пастир", но до ангела на църквата. Това е един ясен сигнал от небето, че пастирът на църквата не е щатна бройка, но е служител, пратеник на Бога. Историята на Израел е много показателна. Когато начело на държавата заставаха царе, поставени и помазани от Бога, като Давид, тогава народът благоуспяваше; когато гласът на "мнозинството" т.е. на народа доминираше в избора на цар, тогава се редуваха ту добри, ту лоши царе, като повечето от тях бяха лоши и носеха проклятие над нацията. Всъщност това бе част от стратегията на сатана за унищожение на народа, чрез който трябваше да дойде Спасителя на света.
Ахаав бе един от най-лошите царе, чрез които сатана бе на път да унищожи народа на Израел, а с това и да реализира своята пъклена стратегия. Разбира се, че това не можеше да се случи. Бог бе ясно прогласил, че ще изпрати на света Своя син, който “ще съсипе делата на дявола", и никой не бе в състояние да му попречи да изпълни Своето обещание. Пророк Исая пише, че "Бог изпраща словото си и то няма да се върне при Него празно, но ще извърши волята Му, и ще благоуспее в онова, за което го изпраща." (Исая 55:10,11).
Картината в Израел бе много мрачна. Начело на държавата един цар-марионетка в ръцете на своята жена езичничка; жертвеник на Ваал; идола на Ашера; четиристотин и петдесет Ваалови пророци; четиристотин пророци на Ашера... Какво сериозно, тотално идеологическо присъствие на сатана всред Божия народ. Всички позиции в обществения, религиозния и политически живот бяха овладени от лукавия. Възможно ли бе освобождението на Израел от този сатанински капан? Исус каза, че невъзможното за човеците, за Бога е възможно. (Лука 18:27)
Бог търсеше верен мъж, който да застане смело в пролома. Всъщност Той вече имаше този мъж. Името му бе Илия Тесвиецът, един огнен Божий пророк. Чрез него Бог бе извършил много чудеса. Благодарение на този верен служител, името на живия Бог не бе забравено в Израел.
В такива кризисни ситуации, като тази в Израел по времето на цар Ахаав, ние очакваме светкавична намеса на Бога. Това обаче не е метода, по който Бог работи. Искаме да видим себе си на Кармил и да преживеем събитието, което пророк Илия преживя там. Бог обаче не бърза с Кармил. Преди това и народът, и Илия, трябваше да бъдат подготвени за това грандиозно събитие, изиграло историческа роля в живота на Израел. Какво се случи? В III Царе 17:1 четем: “А Тесвиецът Илия, който бе от Галаадските жители рече на Ахаава: В името на живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, явявам ти, че през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене.”
Бог оттегли благословението си от Израил за един продължителен период. Това бе време, в което народът да преосмисли своята ценностна система. Време на ужасяваща икономическа криза; време на страдание; време, в което пророк Илия трябваше да бъде научен да упражнява своята вяра. Бог щеше да натовари Илия с едно много тежко послание до своя народ. Илия трябваше да застане лице в лице с враговете на Бога и Израил и да победи. Той обаче не бе готов за това. Кризата в Израил бе криза и за него. Това е една трудно обяснима за нашия ум ситуация, в която Бог ни изгражда като мъже на вярата. Готови ли сме да я приемем? Нека не забравяме! Преди да ни заведе на Кармил, Бог ще ни изгради като бойци в огъня на най-тежките изпитания.
Пресъхналото поточе на Илия
Илия се нуждаеше от вярата, която трябваше да извърши планираното от Бога чудо на Кармил. В Римляни 10:17 четем, че “Вярата идва от слутане, а слушането от Христовото слово”. Пророкът бе изговорил слово към Ахаав и то бе Божието Слово. Апостол Петър пише в своето второ послание: "И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от СвятияДух. “ (II Петрово 1:20,21) Илия бе приел това Слово от Бога и го изговори пред Ахаав. Това бе акт на вяра.
Когато Бог извърши някакво чудо чрез някой от Своите служители, ние си казваме: О, това е човекът с универсалната вяра! Каквато и преграда да постави пред него сатана, той ще я преодолее с леснота. Това може да е нашата истина, но не и истината на Библията. Божието слово донася вярата в нашето сърце, но това все още не е вярата, която може да извършва чудесата, които Бог е планирал за нас. Тази вяра трябва преди това да израсне. Как расте вярата? Така както кълни семето и растението израства. Необходима му е подходяща микро-среда: влага, топлина, светлина.
Коя е средата за растенето на вярата? Апостол Павел дава отговор на тоя въпрос във II Солунци 1: 3-5: "Длъжни сме, братя, всякога да благодарим на Бога за вас, както е и прилично, задето вярата ви расте премного, и любовта на всеки един от всички вас се умножава един към друг; така щото и сами ние се хвалим с вас между Божиите църкви за вашата твърдост и вяра във всичките ви гонения и в неволите, които понасяте; което е доказателство на Божия справедлив съд, за да се удостоите за Божието царство, за което и страдате.”
Гонения, неволи и страдания... Каква необичайна среда! Забележително е, че вяра и любов растат в една и съща среда. Когато любовта израства в такава среда, тя няма да действа избирателно; когато вярата расте в тази сурова среда, тя ще бъде свята и победоносна вяра. Вяра и освещение растат заедно.
Пророк Илия изговори Божието Слово пред Ахаав и това бе началото на битката с ада, но не и главната битка. Езавел продължаваше да доминира в царството. Тя управляваше народа на Израел, Божия народ, чрез Вааловите пророци. Какъв ужасен парадокс! Говорим за Езавел, защото Ахаав бе една марионетка в нейните ръце. Цар марионетка; ръководител на една нация, държава, гражданско общество или църква - марионетка. Това носи проклятие.
Чрез сушата, която продължи три години и шест месеца, Бог започна да руши позициите на Езавел. Бог винаги извършва нещо свръхестествено, но главния удар срещу силите на ада Той нанася чрез Църквата. Говорим не за религиозна институция, която нарича себе си "църква" и винаги се е стремила да бъде част от политическата власт в държавата, но за Църквата, която е Христовото тяло. За нея сам Господ Исус Христос казва: “... На тая канара ще съградя Моята Църква; и портите на ада няма да й надделеят.” (Матея 16:18)
Времето на криза за царството бе време, в което трябваше да израсне вярата на Илия, време - подготовка за решителната битка и триумфа на Кармил. Всеки истински мъж на вярата трябва да разпознава Божието време за израстване на неговата вяра. Пророка бе изпратен от Бога при потока Херит. Покорен на Божието Слово, той пристигна на мястото, където бе благословен с Божествено снабдяване: бистра и студена вода от потока; враните, по Божията заповед, му донасяха хляб и месо всяка заран и всяка вечер. Ахаав и целият Израел - под проклятие, а Илия, верният служител на живия Бог - под благословение. Чудесно! В такива моменти ние пеем възторжено: "Бог грижи се за теб... Библията обаче казва: "Праведният чрез вяра ще живее." (Римляни 1:17) От тук нататък Бог имаше да постави пророка в средата, в която да израсне неговата вяра. Бог изтегли меката постелка из под него. Божественото снабдяване бе внезапно прекратено. В III Царе 17:7 четем: "А след няколко време потока пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.” Мястото, на което стоеше Илия, също бе поставено под проклятие. Нашата реакция в такива ситуации определя и степента на израстване на нашата вяра, на нашата любов и на нашето освещение.
Ахаав не живееше чрез вяра. Той бе станал враг на Бога и бе твърде много притеснен поради проклятието, което тегнеше над цялото му царство. Крайно време е много църковни лидери днес да се замислят за поведението си във времето на криза, която нашата нация преживява. Кризисните ситуации ни идентифицират кои и какви всъщност сме ние: Служители на Бога, или служители на себе си. Готови да служим на Божиите, или на своите егоистични цели. Като Илия или по-лоши от Ахаава?
Когато потокът Херит пресъхне и започнем да усещаме пламъците на проклятието, което тегне над хората около нас, които не познават Бога... Тогава, накъде?
" Сега познавам…”
Бог винаги има слово за своите верни служители. "Тогава Господното Слово дойде към него и рече: Стани, иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там да те храни." (III Царе 17:8,9) Това бе Словото, което Бог изпрати за да изгради една по-голяма вяра в сърцето на Илия. Нямаме представа каква картина изгради това Слово в ума на пророка. Той може би очакваше, че ще намери една много богата вдовица, която имаше големи запаси от храна, с които можеше да изхрани както своето семейство, така и него. Нали Бог му каза: "заповядах на една вдовица там да те храни."
Това, което Бог очакваше от Илия бе не да си изгражда картини според своя ум, но да се довери на Словото му. Това е, което Бог очаква и от нас в процеса на изграждане на нашата вяра. Илия наистина намери една вдовица в Сарепта, но това бе една много бедна жена, която умираше от глад. Това бе една много обезкуражаваща ситуация за пророка. Той обаче се бе доверил на Божието Слово и точно тогава, притиснат от обстоятелствата, бе времето да практикува своята вяра. Илия поиска от вдовицата вода и когато тя тръгна да му донесе, той поиска и залък хляб. Тогава вдовицата му извести ужасяващата истина: "Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в кърчага; и ето, събирам две дръвчета за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем."
Това бе една изповед за смърт. Сатана можеше много лесно да грабне нейната изповед и да претендира за нейния живот. Срещу него обаче Бог изправи Своя верен служител. Негативната изповед на тази жена можеше да внесе една убийствена доза неверие и в сърцето на пророка. Думите й съдържаха една истина, представяща пълна картина на нейния живот. Това бе истина, която убива. Бог обаче винаги има една истина за нас, която носи живот, и това е истината на Неговото Слово. Исус казва: “Думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.“ (Йоан 6:63) В Притчи 4:20-22 четем: “Сине мой, внимавай в думите ми, приклони ухото си към беседите ми. Да се не отдалечат от очите ти; пази ги дълбоко в сърцето си; защото те са живот на тия, които ги намират и здраве на цялата им снага."
Пророк Илия сякаш не чуваше това, което му говореше тази отчаяна жена. Той продължи да постъпва според Словото, което Бог му бе казал. Тогава Бог имаше Слово и за жената, което Илия трябваше да изговори: “А Илия рече: Не бой се; иди стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; защото така казва Господ, Израилевия Бог, делвата с брашното няма да се изпразни, нито кьрчага с маслото да намалее, до деня, когато Господ даде дъжд по земята." (III Царе 17:13-14)
Това бяха думи на вяра. Илия се нуждаеше от много голяма смелост за да изговори това слово и то тогава, когато обстоятелствата крещяха в ушите му, че всичко около него се сгромолясва. Вдовицата постъпи според словото, което пророкът изговори. Тя повярва, че това е Божието слово за нея. Тя имаше само две алтернативи: или да отхвърли Словото и да умре, или да го приеме, да постъпи според него и да живее. Смелата постъпка на Илия й помогна да направи по-добрия избор.
Винаги когато имаме смелостта да изповядваме Божието Слово и да постъпваме според него, без да се съобразяваме с обстоятелствата, ние ставаме проводници на Божиите благословения, както за нас, така и за хората, при които Бог ни изпраща. Илия вече не бе единствения човек, в когото Бог изграждаше вяра. Сега се прибави и още един, и това бе вдовицата от Сарепта Сидонска. Разбира се, пророкът сигурно очакваше целият Израел да се обърне към Своя Бог. Беше още рано за това, а пък и той още не бе готов за този триумф. Изпитанията за пророкът продължиха.
По нататък ние четем, че синът на вдовицата се разболя и умря. Каква бе нейната реакция? В III Царе 17:18 четем нейните думи: “Какво има между мене и тебе Божий човече? Дошъл ли си при мене за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?" Какво беше това? Неблагодарност? Липса на вяра? Та нали тази бедна жена бе направила своята първа стъпка на вяра, в резултат на която получи чудото, от което се нуждаеше? Та нали чудото все още бе в нейния дом? Нима то не бе достатъчно основание тя да продължи да вярва все повече и повече?
Истината е само една и тя е, че вярата произвежда или по-скоро е проводник на Божиите чудеса, но чудесата никога не произвеждат вяра. Вярата идва от слушане на Божието слово и расте в изпитанията. Илия донесе чудо в живота на вдовицата, а вместо признателност получи горчиви думи на неблагодарност. Когато Бог ни употребява, Той винаги ще използва своите средства за да охлажда желанието на нашия плътски човек да си присвоява Неговата слава. Каква бе реакцията на пророка? Много правилна. Той поиска сина й, за да се моли за него. Това е един прекрасен пример за нас да действаме според ръста на своята вяра, незабавно и без колебание. Молитвата на Илия бе произнесена с вяра, която бе достатъчна за да върне живота на младия човек. В нея обаче се съдържат думи, които показват, че пророкът все още нямаше вярата, с която ще трябва да отиде на Кармил и да обърне целия Израел към Господа. В ст.20 той казва на Бога: “Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й." Тези думи сякаш звучаха така: "Отне ми потока Херит, а сега ще отпадне Твоето снабдяване и при вдовицата.”
Това е упование вместо на Бога, на Божиите ресурси. Бог ще сменя източниците за задоволяване на нашите потребности до тогава, докато се научим да уповаваме само на Него. Изпитвайки ни, Бог няма да ни оставя обезсърчени. Напротив, Той ще отговаря на нашите молитви. Нашата вяра ще расте в изпитанията и ние ще преживяваме Неговите чудеса.
Илия се моли за сина на вдовицата и Бог послуша молитвата му, и детето оживя. След това той го занесе на майка му и й каза: "Виж, син ти е жив." Никога не бива да се стесняваме да изявяваме на висок глас чудесата, които Бог извършва чрез нас. Последваха суперлативи от страна на майката за Илия. Тя каза: “Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.” Сега! Чак сега!...
Колко много се нуждаем днес Божието Слово, което проповядваме, да бъде потвърждавано със знамения и чудеса. Апостол Павел пише на Коринтските християни: “И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила; за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила." (I Коринтяни 2:4,5)
“Иди. яви се на Ахаава”
Бог каза някога на Исус Навиев: "Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ти, давам ви го, според както казах на Моисея." (Исус Навиев 1:3) Бог беше изрекъл Слово на Моисей и сега очакваше от Исус Навиев да приеме с вяра това слово и да постъпва според него. Бог има много благословения за нас и той очаква да ги завладеем с вяра. Удивително е, колко много територии остават незавладяни от нас! Защо? Защото ни липсва смела вяра да го направим. Преди да завоюваш територии за себе си т.е. да станат те твое притежание, ти трябва да ги завоюваш в себе си.
Към завладяване на Божиите благословения можем да тръгнем само ако сме водени, управлявани от Божия Дух. Апостол Павел пише: "Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове." (Римляни 8:14)
Управляван от Божия Дух - какво означава това? На първо място това означава покорен във всичко на Божието Слово. Това означава още да се подчиниш без роптание на Неговите начини на водителство, без да считаш, че това е робство. (Римляни 8:15,16) На трето място това означава да разберем и приемем истината, че преди триумфа на вярата ще преминем през страдания. (Римляни 8:17)
Тъкмо се бе успокоил в Сарепта, пророкът получи нова заповед от Бога: “Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд по земята." Това бе една заповед с обещание. Когато четем онова, което апостол Яков пише за Илия в стих 5:17, оставаме с впечатление, че пророкът много лесно триумфира на Кармил, защото бе човек на вярата и защото се молеше усърдно. Когато обаче проследим пътя на Илия до планината Кармил виждаме, че той бе твърде трънлив. Какъв бе проблема, който трябваше да преодолее Илия? В Яков 5:16 четем: “Голяма сила има усърдната молитва на праведния." Усърдната молитва се ражда в огъня на изпитанията. Правдата е от Бога, обещана в Неговото Слово, но се приема по необходимост отново в страданията.
Не бързай да получиш обещанията на Божието Слово. Бог никога не задоволява консуматорската вяра. Преди всичко изпълни заповедите Му! Научи се да живееш праведно! Бъди управляван от Духа! “Иди, яви се на Ахаава” - воден, управляван от Духа. Това бе нещото, което пророкът най-малко бе очаквал. Той обаче се покори на Бога, защото изпитанията, които бе минал до тук, го бяха научили на пълна покорност и доверие в Божието Слово. Отново и отново Илия имаше да се увери, че няма нищо случайно в неговия живот и че Бог движи човешките съдби.
Преди да се срещне с Ахаав, Бог му устрои среща с Авдия - домоуправител на царя, който бе един богобоязлив мъж. Авдия бе един смел мъж на Бога. Бог знаеше за него много повече, отколкото пророка. Той бе скрил сто души от Господните пророци, които Езавел търсеше да погуби. В лицето на Авдия Илия видя един приятел от царския двор, изпратен му от Бога за да устрои срещата му с Ахаав.
Трябва обаче винаги да сме внимателни с нашите приятели. Ако искаме да получим Божиите благословения, нуждаем се от вяра, а вярата идва единствено от слушане на Божието Слово. Понякога дори загриженото слово на нашите приятели има сила да демотивира нашата вяра. Авдия каза на пророк Илия: “Заклевам ти се в живота на Господа Твоя Бог, че няма народ или царство, дето да не е пращал господаря ми да те тьрси; и когато кажеха, няма го тук, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили." Това слово можеше да стъписа, да уплаши пророка. Макар и казано с много загриженост, с много любов и топли приятелски чувства, то по-скоро разграждаше, отколкото да изгражда вярата на Илия. Нека бъдем внимателни, когато слушаме слово и да не забравяме, че единствения източник, от който идва до нас изграждащо слово, е Бог.
“Иди, яви се на Ахаав!" Бог очаква да се покорим до край на Святия Дух, дори и тогава, когато ни напомнят за страшните Езавел и Ахаав. Авдия съобщи на Ахаав за Илия и той отиде да го посрещне. Само каква среща!... В III Царе 18:17 чуваме съскането на старовременната змия: “А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си смутителю на Израиля?”
Змията съска за да ни уплаши. Словото обаче ни насърчава: "Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата.” (I Петрово 5:9) Това направи и пророкът. "Не смущавам аз Израиля, но ти и твоя бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва Ваалимите." (III Царе 18:18). Каква смелост. О! Това не е Илия. Това е Божият Дух, който го доведе на тази среща с нечестивия Ахаав. Това е смелост, която може да притежава само този, който знае, че "По-велик е оня, който е във вас, от оногова, който е в света." (I Йоана 4:4) От тук нататък Илия, Божият пророк, минава в настъпление. Той се приближава към триумфа на планината Кармил. Бог иска да триумфира пред всичката сила на врага. Затова той подготвя не треперещи, но смели свои служители.
“Сега прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четиритестотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза." Когато Бог те е облякъл във власт, никой не е в състояние да ти се противопостави. Исус казва за своята Църква, че портите на ада няма да й надделеят. Това означава, че не ада, но Църквата ще бъде атакуваща и че победата й е гарантирана от нашия Господ Исус Христос.
Поправи Господния олтар
Най-после на планината Кармил! Бог бе довел народа до момента, в който да вземе своето окончателно решение и да направи своя избор: Бог на Израиля и благословение, или Ваал - езическия бог и проклятие. Бог бе изградил във вяра пророк Илия и го изпрати с едно послание до тях: “До кога ще се колебаете между две мнения? Йеова ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него.” Една покана за определение останала без отговор.
Да бъдеш посланик на Бога не означава да изговориш само едно слово-призив за покаяние и повече да не се чувстваш отговорен за погиващия свят. Ако Бог те е довел на Кармил, не се задоволявай, докато не видиш Божията слава и народа обърнат към своя спасител. В III Царе 18:22 Илия казва на народа: “Само аз останах Господен пророк; А Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже." Къде е истината? В мнозинството или в малцинството? Нито в мнозинството, нито в малцинството. Тя е само в живия Бог. Това, което казваше пророка бе: "Аз не съм прав, защото съм малцинство, а защото съм представител на истинския Бог." Не е достатъчно само да каже някой, че е представител на Бога; той трябва да докаже това, което казва. Точно това е, което Илия направи на планината Кармил. Преди всичко той отправи едно смело предизвикателство към Вааловите пророци, като ги призова, за да нямат съмнения за фалшификация от негова страна, те да дадат два юнеца за принасяне в жертва при равни условия за двете страни. (III Царе 18:23)
Пророкът не спря до тук. Той призова всяка от страните да има дързостта да отправи предизвикателство към своя Бог за изпращане на огън от небето за изгаряне на жертвите. Това е начина да доведеш хората до решението: “Добро е, каквото си казал." Това е начина хората да бъдат освободени от заблудите. Апостол Павел казва, че "оръжията, с които воюваме, пред Бога са силни за събаряне на крепости." Ако това е така, нека тогава да го докажем. Бог очаква това от нас. Илия даде предимство на своите опоненти, но по отношение на условията за принасяне на жертвата не направи компромис. Никога не прави компромис със своята вяра!
Какви бяха резултатите? Вааловите пророци проведоха едно продължително религиозно шоу. Викаха, скачаха около жертвеника, режеха се с мечове. Неадекватните действия винаги са признак на демонично присъствие, окултизъм и сектантство, придружени с претоварване на човешката психика. Религиозният фалш на Вааловите пророци продължи, затова и в ст.29 четем, че те започнаха да пророкуват. Какво са пророкували, Библията не ни известява. Когато обаче някой непозволено посяга към духовни средства, провалът му е неизбежен и окончателен.
Пророк Илия изчака спокойно Божието време и когато то дойде, той се обърна към Бога по правилния начин. Преди всичко, той се обърна към народа с думите:
“Приближете се към мене." Когато помазанието на Святия Дух дойде върху тебе, привлечи вниманието на хората към себе си, за да им дадеш това, което Бог е предназначил за тях. След това той поправи Господния олтар, който беше съборен.
Колко много съборени олтари има днес!... Нека възстановим съборените олтари -мястото за поклонение на живия Бог. Това е първото нещо, с което започва едно истинско съживление. Олтарът на нашите жертви за Господа; молитвеният олтар; олтарът на нашето поклонение пред Господа; олтарът на нашето общение. Време е да възстановим нашия домашен олтар. Време е да възстановим и нашия истински църковен олтар.
Какво всъщност направи пророкът, когато възстановяваше съборения олтар? "Той взе дванадесет камъни, според числото на синовете на Якова, кьм когото дойде Господнето Слово и рече: Израил ще бъде името ти.” Олтар на единството. Това не е екуменизма на глобалистите. Това е единство на "Синовете на Израил”, който по-рано се наричаше Яков - измамник. Синове на един човек с променено име, което означава "борец с Бога" или "царуващ чрез Бога". Новородени мъже и жени в Христа Исуса, синове и дъщери на Светия Бог, които се покланят на един и същи олтар.
“Защото се чува глас на изобилен дъжд”
Времето на религиозните театри приключва. Настъпва времето на живия Бог и мъжете на вярата ще изявяват действието на Неговата сила.
Пророк Илия поправи Господния олтар и постави жертвата на него. Сега вече нищо не можеше да попречи на Божия огън да изгори жертвата. Ако искаме да разберем дали нашата жертва е приета от Бога, тя трябва да бъде изгорена от Божия огън. Жертвите не са за нас. Те са за Бога. От какво зависи приемането или неприемането на нашите жертви? Преди всичко важни са мотивите, с които принасяме жертвите.
Някога в своето царуване Саул принесе жертва - нещо, което не бе му позволено да прави. Мотивът му бе страх, че армията му ще го изостави сам на бойното поле срещу филистимците. Един грешен мотив, който му костваше короната. Когато принасяме своите жертви /на хвала, на благодарност, финансови/, тогава Бог ще изпраща Своя огън и ще ги изгаря. Жертвата, която Бог очаква от нас, е предназначена да ни донесе благословение от небето. Когато обаче мотивите ни са плътски, тя може да ни донесе и проклятие.
След като постави своята жертва на олтара в часа на вечерния принос, пророкът произнесе една много показателна молитва пред Бога. В часа на вечерния принос... Колко важно е да имаме специално време, в което да се приближаваме до Господния олтар и да принасяме своята жертва. В своята молитва Илия каза: “Нека стане известно днес, че ти си Бог в Израиля, и аз твой слуга, и че според Твоето Слово аз сторих всички тия неща." Нека се молим и да очакваме с вяра Бог да потвърждава Своето присъствие всред народа си. Ние не се нуждаем от религия, но от това да постъпваме според Божието слово и Божиите благословения да идват върху нас. Нашите убедителни думи няма да спечелят грешниците. Те се нуждаят от Божието присъствие.
Бог послуша молитвата на Илия и изпрати огън от небето, който "изгори всеизгарянето, дървата, камъните, и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа." След това чудо, което Бог извърши, израилтяните не се нуждаеха от много покани. Още на първия призив на Илия те се отзоваха и хванаха всичките Ваалови пророци и ги избиха. Много често ние се възмущаваме от греховете на грешниците и очакваме, че този наш своеобразен протест ще ги принуди да оставят своите грехове. Подобно поведение по-скоро отблъсква хората, то може да бъде поведение на религиозни моралисти, но не и на вярващи християни. Преди всичко нека доведем грешниците при Господа и тогава те сами ще хванат Вааловите пророци и ще ги убият.
Израил бе спечелен за Господа от един мъж на вярата, който бе покорен на Божието Слово. Бог прие неговата жертва по един свръхестествен начин и това обърна целия Израил към истината. От тук нататък вече нямаше никаква пречка Бог да излее своя дъжд на благословение над изстрадалата израелска земя, и чуваме пророкът да казва на Ахаава: “Качи се, яж и пий, защото се чува глас на изобилен дъжд.” Какъв "глас на изобилен дъжд" чуваше Илия? Все още нищо не бе променено. Едно безоблачно небе и една жега, която продължаваше да изгаря земята. С ушите на вярата пророкът чу нещо, което все още не съществуваше във видимия свят. В Римляни 4:17 се казва за вярата на Авраам: “Направих те отец на много народи, пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.”
Идва дъжд на благословение! Чуваш ли гласа на изобилния дъжд? Какви гласове чуваш? На нестихваща икономическа криза? На скърби? На болести? На голямата скръб? Бог казва: "В последни дни ще излея Духът си на всяка твар." (Деяния 2:17) Чуваш ли гласа на този дъжд, обещан от Бога в Неговото Слово? Ако го чуваш, тогава моли се. Илия се моли и изобилния дъжд, който той чу, дойде и заля земята. Докато облакът е колкото "човешка длан" на хоризонта, всичко е спокойно. Но идва вече времето, когато небето ще се помрачи от облаци и вятър. Идва буря. Не се страхувай! Очаквай дъжд. Последният дъжд на Божието благословение. Моли се без умора за изливането на този последен благодатен дъжд над нашата изстрадала страна.
Благословението на България е отговорност на Църквата.