Християнството в цивилизацията на свободното време 2) 
 

Загубил небето над главата си, човекобогът си присвоява правото да съди всички и всичко…
 

 Дякон Андрей КУРАЕВ

Би било до известна степен утешително да смятаме, че антихристът ще се наложи над хората чрез някаква непреодолима магическа сила. Но особеността на последната историческа трагедия е именно в това, че “народите с всякаква охота ще се съюзят с него”. А за да може човечеството само да направи такъв избор, в ежедневния му живот трябва да присъства нещо, което да го подтиква към този избор. Антихристът ще може да бъде избран и признат единствено в случай, че неговата ценностна система още до самото му явяване е станала господстваща.

Свят на пошлостта

В това царство на антихриста, което описва Апокалипсиса, човекът ще има свобода – да избере този или другия кандидат, да купи тази или другата марка хладилник. Но няма да я има вертикалата. Според вярната мисъл на Г. Померанц, «самото обръщане към Бога вече създава вертикала, създава нова степен на свобода – нагоре.»

Свят, в който няма вертикала, няма йерархия на ценности, е свят на пошлостта. Всичко е занижено. Всичко е плоско. Всичко е еднакво. За всичко може да се съди и решава по еднакъв начин. Ние и сегашната ни мода сме мерилото на всичко. И човек забравя, че е призван към служение. Забравя, че може да се живее само за онова, за което не е страшно да се умре. И като забрави това, той, като начало, загубва и едно друго знание – за това, че “има истини, за които не бива да се живее и да се умира; има вторични истини, за които не трябва, за които нямаме право да живеем и умираме”. Загубил небето над главата си, човекобогът си присвоява правото да съди всички и всичко…

Как да се откъснем от това плоскостно мислене? Говорим за висшата свобода, свободата в Бога. Но дори и малката свобода може да бъде сведена до това да избираш между Бога и тлението. Човекът може да бъде възпитан така, че изобщо да не узнае, че в него има заложена такава свобода, че той има право на такъв избор. Паметта на Христа ще бъде погребана толкова по-успешно, колкото по-привично стане Христовото име. “че какво има да му се мисли, и така всички знаят: имало е такъв моралист в древността. Започнал борба за правата на човека. Е, ами нали сега сме съвсем свободни!”. Дори и днес болшинството ученици, запитани в западните супермаркети по време на коледните разпродажби, не знаят чий рожден ден именно празнуват така весело и вкусно.

Бог, истинският Бог, ще бъде забравен. Неговият Лик ще бъде твърде блед на фона на рекламните билбордове и естрадно-политическия “имидж”. Идващото общество няма да е в състояние да отговори на главния въпрос:

Какво е да си християнин

И днес дори отговорът почти не се чува. На Запад “да си християнин” се разбира “да бъдеш порядъчен гражданин, да си плащаш редовно данъците и умерено да се занимаваш с благотворителност”.

Нерядко днес виждаме хора, които произнасят фрази от типа на: “Аз съм атеист, но понеже съм руснак, значи съм православен”. Или, обратното: “Аз съм православен, но разбира се, съм атеист”. Ясно е, че такова свеждане на християнството до етнографията не съответства на Христа, но ще бъде много близко до замислите на антихриста. Поне по отношение на православните, политиката на антихриста в момента вече се реализира – православието успешно се натиква в етнографско-ритуален резерват. Можем да говорим и пишем за обрядите и традициите, но не можем (в пресата или в училищата) да говорим за вярата.

Веднъж, на един монархически конгрес, където от трибуната постоянно гърмеше триадата “православие – самодържавие – народност”, забелязах как три доста миловидни и интелигентни жени от предния ред заедно четат книжка със заглавие “Руническа магия”, като при това явно се отнасяха към книжката като към учебно пособие. Помолих тези активистки на “руското възраждане” поне тук да не се отдават на сатанински игрички. В отговор те убедително ми прошепнаха, че “трябва всичко да се узнае и от всичко да се опита”. Но когато ги попитах знаят ли “Отче наш” и библейските заповеди, в отговор получих мълчание… Постепенно даже християните забравят какво значи “да бъдеш християнин”. През последните векове християнството старателно беше опустошавано от просветителския рационализъм. Богословите се стараеха рационално да обосноват християнската вяра. Мистиката последователно се изкореняваше. Чудесата се превръщаха в “измислици”, “фолклор”, или просто в обикновени природни явления. Тайнствата бяха превърнати в обряди, а обрядите – в “библия за неграмотни”, тоест в изясняване на библейските текстове посредством жестове. Пречистеното от “магизъм” християнство стана твърде рационално. И когато пред европейците се откри дълбочината на аскетиката и мистиката на Изтока, те се прехласнаха по нея, без дори да подозират, че църковното християнство има собствена аскетика и мистика.

И днес религиозното съзнание на нецърковните хора просто поразява със своята противоречивост. Като стане дума за православието, то бива обвинявано в “обредоверие” и “магизъм”. Но същият този обвинител се обръща към света на нехристиянските езически и шамански практики и веднага се преизпълва с решителност да придобие езотерическия смисъл на най-странните обряди и да признае крайната полезност на всяка езическа практика за зареждане на кой да е предмет с каквито и да било «енергии». Бъдещето на църковната мисъл е в развитието на “философията на култа”. Стига сме се залъгвали с морализаторство и сме виждали в обрядите само символи, а в богослужението – проповед. Сред нас има враг, по-страшен от рационализма. Докато доказвахме, че нашите обряди не са магия, дойде истинската магия. И от нея трябва да се защитаваме не с думи, а с благодат.

Християните, в чиито ръце е останала само “социалната доктрина за Църквата” и разсъжденията за “християнското разбиране на правата на човека”; християните, които се стесняват от светената вода и от буквалното разбиране на думите на Спасителя за превръщането на хляба и виното в Негова плът и кръв, няма да могат да устоят пред настъплението на окултните сили. Именно сили, а не просто пропагандата за тях.

Превод от руски: Пламен СИВОВ

В следващия брой четете трета част – « Земна власт за господаря на ада»