През годините на тоталитарният комунистически режим в България властите забраняваха в църквата да се споменава думата "държава" или в проповедите да се съдържат фрази "уронващи престижа на партията" и социалистическия режим. Затова в църквата сме слушали много малко за отношението на Бог към управлението на държавата. Бог обаче не е безмълвен по този въпрос. В Библията намираме слово от Бог не само към Израил - Божия народ, но също така и към другите народи. Той е Бог не само на Израил, но и на целия свят. Бог има отношение не само към отделните личности, но и към народите. На Него те не

са Му безразлични. Той не стои безучастен към тяхната политика и развитие. Напротив, направлява и съди народите. Освен това, Той не се променя. Следователно, виждайки Неговата присъда и насоки към народите в древността, ние можем да съдим за отношението Му към политическата ситуация днес.

Книгата на пророк Авдия е най-кратката в Стария Завет, но е пълна със съдържание. Пророчеството, дадено там, е насочено не към Израил, а към една от съседните на него държави - Едом. Бог предрича унищожението на Едом и възстановяването на Израил. Като вземем  предвид причините за разрухата на Едом - гордостта и насилието му, и ги обърнем наопаки в смирение и братолюбие, и като към това прибавим Божия план за възстановяването на Израил, ние можем да си извадим заключение, каква трябва да бъде нашата лична и държавна политика, така че да не ни сполети участта на Едом.

Осъзнавайки, че Бог съди народите и отделните личности според едни и същи принципи, ние можем да заключим, че има три неща, които стоят в основата на всяка лична и държавна сигурност. А именно: смирение на мястото на  гордостта, братолюбие на мястото на омразата и търсене на Божието царство вместо царството на света. 

Гордостта предшества падението

Основната причина за Божия съд срещу Едом е била неговата гордост. Той се е мислел за недостижим. Гордеел се е против всички, дори против Бог. “Кой ще ме свали на земята?“ самоуверено казва той в Авдия 1:3. С гордостта си Едом  предизвикал ненавистта на околните народи. Те се съюзили против него и в крайна сметка това довело до окончателното му унищожение (ст.1). Историята на Едом е една съвършена илюстрация на Словото от Притчи 16:18, което казва: “Гордостта предшества погибелта, а високоумието – падението. “

С какво се е гордеел Едом? Първо, с географското си местоположение. Едом се е намирал южно от Мъртво море в съвременна Йордания. Разположен в планински район, той представлявал една естествена крепост. Едомците изсичали жилищата си директно в скалите (“тебе, който живееш в цепнатините на канарите“ - ст.3 ) и сигурността на техните домове и крепости ги карала да си мислят, че са недостижими.

На второ място - с богатството си. Едом е имал добре напоявани долини, железни и медни мини, излаз на море. Есион-гавер е бил морската столица на Едом. През неговата територия са преминавали търговските пътища от Есион-гавер към Дамаск и към Египет. Така Едом е трупал огромни богатства от мита, данъци и такси. Търгувал е със Сирия, Асирия, Арабия, Египет, Индия и Африка.  Едом  също  така  е

бил страна, в която е процъфтявала и търговията с роби. В Амос 1:6, 9 четем, че Газа и Тир са били партньори на Едом в този ужасен бизнес. “Така казва Господ: Поради три престъпления на Газа, да! поради четири, няма да отменя наказанието му, защото плениха всичките Ми люде, за да ги предадат на Едом; Така казва Господ: Поради три престъпления на Тир, да! поради четири, няма да отменя наказанието им, защото предадоха всичките Ми люде в плен на Едом, и не помниха братския завет.”

Освен със земята и икономиката си, Едом се е гордеел и със своите приятели и съюзници - арабите, филистимците (Газа и Тир), моавците и амонците. Едом е имал не само приятели, но е притежавал също изявени лидери, способни политици, мъдри съветници и добри военни стратези - както бихме казали на съвременен език: "висок интелектуален потенциал". Теманецът Елифаз от книгата Йов е пример за това, че едомците бяха известни със своята мъдрост и познание за света. Но тяхната мъдрост не беше благочестива, а светска (Яков 3:15,1 6) - мъдрост за създаване на интриги и налагане  на себе-то си на всяка цена. И накрая, Едом се е гордеел с военната си мощ. Армията му се е състояла от герои, извършвали големи подвизи и всявали страх сред неприятелите си.

Да, Едом е имал основание да бъде горд, но неговата гордост не му помогна, напротив - измами го! (ст.3 ) В гордостта си Едом обиди Бога. В Езекиил 35:13, 14 четем: “Така казва Господ Иеова: Когато се весели целият свят, Аз ще те направя пуст. Както си се развеселил за дето запустя наследството на Израилевия дом, така ще направя на тебе; ще запустееш, хълме Сиир, и целият Едом, да! целият; и ще познаят, че Аз съм Господ. “

Местоположението на Едом не попречи на Бог да го свали от мястото му. Богатството на Едом не го застрахова срещу тотално обедняване. Съюзниците на Едом го предадоха точно, когато той имаше нужда от тях. Мъдреците му бяха безпомощни в деня на неговото погубление. Военните му мъже бяха уплашени и разгромени. Позиция, богатство, приятели, ученост, физическа сила – нищо от това не е в състояние да  донесе сигурност на хората. Единствената сигурност, на която винаги можем да разчитаме е в Бога. Сигурен може да бъде само онзи, който се смири и уповава на Него. Който не разчита на неправедно богатство, а богатее в Словото на Господа и има страх от Него.

Първото нещо, което стои в основата на личната и държавна сигурност е смирението! То, за  разлика от гордостта, никога няма да ни подведе. То поражда сигурност, защото, ни поставя на страната на Бога!

Добросъседство и братолюбие

Причините за Господния съд над Едом бяха две - от една страна - гордостта на Едом и от друга - жестокостта и постоянната му  враждебност към неговия брат близнак Яков. Понеже Едом не бе в завет с Бога, както беше Израил, Бог не осъди Едом заради престъпления срещу Моисеевия закон, а за "престъпления срещу човечеството". В миналото само Божият народ е имал Закона, но всички хора са имали и продължават да имат съвест. И от Авдия, както и от другите пророчески книги, можем да научим, че престъпленията срещу човечеството всъщност са престъпления срещу Бога.

Историята на взаимоотношенията между Израил и Едом е история на една непримирима вражда. Праотец на Едом бе Исав. Името Едом, преведено от еврейски, означава "червен". Израил и Едом бяха два братски народа. Във Второзаконие 23:7 се казва: “Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат.”

Единоборството между Яков и Исав датира още от времето, когато те са били в утробата на майка си Ревека (Битие 25:22). От самото начало Исав беше "нечестив пред Господа" - "за едно ястие продаде първородството си" (Евреи 12:16). Яков пък беше измамник - излъга баща си Исак, като се представи за Исав, за да получи благословението на първородния. Това дотолкова разгневи Исав, че той се зарече да убие брат си (Битие 27:41). Тогава Яков избяга в Падан-арам, където престоя 20 години. През всичките тези години Исав не престана да изпитва ненавист и да храни огорчение срещу брат си. Когато Исав разбра, че брат му се връща, той се опълчи срещу него заедно с 400- те си мъже (Битие 32:6). Бог обаче се намеси и двамата братя се примириха. И въпреки това Исав и синовете му не успяха да преодолеят огорчението, което питаеха срещу Яков и потомството му. Огорчението на Исав се пренесе в поколенията след него. Няколко века по-късно, по време на изхода от Египет, старата вражда отново излезе на повърхността. Едом отказа да пусне Израил да премине през земите му, по пътя си към "обещаната земя" (Числа 20:14-21).

Давид обаче покорява Едом около 1042 г. пр. Хр. и го прибавя към империята си. Пророчеството че "по-големият ще слугува на по-малкия" (Битие 25:23) се изпълни (2 Царе 8:14). По-късно Бог предава Едом и съюзниците му в ръката на юдовия  цар  Йосафат (ІІ Летописи 20:1-29).  Едом  обаче  все

още не е напълно покорен. По времето на цар Йорам, Йосафатовия син, Едом извоюва независимостта си (II Летописи 21:8-10; ІV Царе 8:20-22). По-късно цар Амасия атакува Едом и превзема крепостта Села (ІІ Летописи 25:11,12; ІV Царе 14:7) като избива 10.000 едомци и пленява други 10.000. Юда обаче никога не успява да покори напълно Едом. Така се изпълняват пророческите думи на Исак към Исав, по отношение на Яков: "на брата си ще слугуваш, но когато въстанеш, ще строшиш ярема му от врата си." (Битие 27:40)

След 736 г. пр. Хр. Едом става васална държава на Асирия. Едом се радва за падането на Ерусалим под Вавилонски плен, през 586 г. пр. Хр. Това е описано в  Псалом137:7, където се казва:  “Помни Господи, против едомците, денят на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!”

По-късно в началото на III в. пр. Хр. навомотите, пустинни номади, които нападат търговски кервани в околностите на Петра, изтласкват едомците от земята им и те се заселват в южната част на Юдея, наречена по-късно Идумея (от Едом). В края на II в.пр.Хр. макавеите подчиняват останалите едомци. Юда Макавей избива 20.000 едомци, а Йоан Хиркан (134-104 г. пр. Хр.) поробва останалите от тях, като ги насилва да се  обрежат и да приемат Юдейската религия, закони и ритуали. Те стават номинални юдейски прозелити, до стотната година сл. Хр. биват напълно асимилирани и изчезват от историята. Това е изпълнението на пророчеството на  Авдия 1:18: “Якововият дом ще бъде огън, и Иосифовият дом като пламък; а Исавовият дом като слама; и те ще я запалят и ще я изгорят, тъй щото никой няма да остане от Исавовия дом; защото Господ изговори това.”

Историята на Едом е разказ за насилие до самия му край. Тяхната омраза към юдеите става причина римляните да поставят династията на Иродите, която е с идумейско потекло (т.е. едомци) да царуват над Палестина. Ирод Велики, в опита си да убие Христос, избива младенците на Витлеем. Ирод Антипа (четиривластникът) обезглавява Йоан Кръстител. Ирод Агрипа I убива с меч ап. Яков. В Библията Едом е символ на земните, плътски, недуховни хора на този свят, чийто княз е сатана.

След разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. идумеите биват погълнати от арабите и се изгубват като народ. Историята на взаимоотношенията на Израил и Едом, е история на една многовековна вражда. И всичко това е поради едно огорчение, което не е било преодоляно. Вярно е, че Яков беше виновен пред Исав. Ние всички грешим. Трябва обаче да си прощаваме. Защото, огорчението прераства в ненавист,  в трайна омраза, злорадство и злоба -  в удоволствие от страданието на брата (Авдия 10:14 ; Притчи 24:17). Вражда, предавана от поколение на поколение, накрая завършва със смърт и пълно унищожение. Едом пожъна това, което беше посял: «Защото денят Господен е близо против всичките народи; както си направил, така ще се направи и на тебе; постъпките ти ще се върнат на главата ти.» (Авдий 1:15, 18)

Явно е, че Бог съди народите в зависимост от начина, по който те се отнасят към другите народи и особено към Израел. В основата на личната и държавна сигурност стои любовта - отношенията на добросъседство, братство и взаимопомощ с околните народи, както и простителността  извират от кръста на Господ Исус Христос.

На кой хълм стоим

Пророк Авдий говори за два хълма – “хълма Сион" и "Исавовия хълм". Пророчеството се отнася за това, че “Якововият дом ще владее отново своето наследство”, а "никой няма да остане от Исавовия дом."

Историята показва, че, по време на плена си, Израил се освобождава от идолопоклонството, станало причина за Божието наказание върху него. Пленниците се завръщат, за да притежават наследството си отново. Връщат се, за да се покланят на Бога и да станат Негов народ. Това пророчество се изпълнява при завръщането на Божия народ от Вавилонски плен, по времето на Зоровавел - 538 г. пр. Хр., Ездра - 458 г. пр. Хр. и Неемия -  445 г. пр. Хр. Това пророчество се  изпълнява и в наши дни. През 1948 г. Израел беше отново възстановен като държава.

В духовен план, хълмът Сион е символ на Църквата (Евреи 12:22-24). Той  е символ на сигурността, която имат изкупените от Господ, символ - на обръщането на Израил в последните времена (Римляни 11:25, 26). Хълмът Сион е символ на Божието царство.

Исавовият хълм, или хълмът Сиир, е символ на бунт, омраза, грях, тъмнина и смърт. Той е съдбата на онези, които полагат упованието си в човешка власт, богатство, връзки и плътска мъдрост. Библията казва, че Исавовият хълм ще бъде осъден, а "световното царство стана царство на нашия Господ на Неговия помазаник, и Той ще царува до вечни векове." (Откровение 11:15)

Ако си горд и независим смири себе си преди да бъдеш унижен и осъден! Ако си огорчен против брат си, прости му преди делата ти да се върнат на главата ти! Ако все още си на Исавовия хълм, то тичай към хълма Сион, положи вярата си в разпнатия Спасител, избегни Божия съд и осигури живота си за през вечността!