Изведнъж Даниел направил едно вдишване и започнал да диша с нередовен ритъм. Окуражени от тази реакция пасторите предприели усилена молитва. Те свалили от мъртвия ръкавиците, чорапите и ризата и започнали да масажират вкочанясалото му тяло от главата до петите. Веднага били донесени и вентилатори, за да има съвземащият се достатъчно въздух за дишане.
     Когато вестта за възкресението се разпространила в залата, където се провеждало богослужението, настанала неописуема еуфория. По-късно Даниел отворил очите си, надигнал се и се облегнал на единия от двамата пастори.

     "Бонке събужда мъртвец в град Онича", съобщи нигерийският вестник The Post Expres с едри букви на 8 декември 2001 год. За какво става дума - за Божествено чудо или за едно надуто и сензационно вестникарско съобщение? Когато ангелите занесох при Авраам бедния Лазар, знаем какво каза той на богаташа: "Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят." /Лука 16:31/ Съдете сами. Подробностите за това събитие бяха издирвани най-задълбочено и фактите, които бяха открити накараха дори най-критично настроените журналисти да занемеят.

     На 30 ноември 2001 год. сутринта Даниел Екечукву, пастор на Power Chapel Evangelical Church в град Онича, Нигерия, заедно със своя приятел Кингслей Ируку, пътувал до едно село близо до гр. Овери, за да занесе на баща си коледен подарък. Даниел шофирал своя стар 20-годишен Мерцедес. На връщане, на едно стръмно място на пътя, изведнъж спирачките отказали и Даниел изгубил контрол над колата. С голяма скорост се понесла тя по нанадолнището, с двамата пътници и се блъснала в един бетонен стълб.
     Даниел не бил с предпазния си колан и изхвърчал с голяма сила напред. Главата му се ударила в предното стъкло, а кормилото се врязало дълбоко в гръдния му кош. Другият пътник, Кингслей, се отървал само с шок и няколко леки наранявания. Когато той се обърнал към Даниел, пред него се открила ужасна гледка. От рана в главата на Даниел бликала кръв, стичайки се по лицето му. Наскоро след това пострадалият започнал да плюе кръв от тежките вътрешни наранявания.
     Сравнително бързо дошлата на мястото на инцидента линейка откарала Даниел в интензивното отделение на най-близката болница. Веднага повикали съпругата му Нека. Когато тя пристигнала, Даниел бил още жив. Той не искал да се предаде, но помолил лекарите да го пренесат за лечение в болницата на семейния им лекар в гр.Овери - една фатална грешка. Това означавало час и половина пътуване до там, което не се знаело как може да завърши.
     Минути след като е бил настанен в линейката, Даниел усетил, че ще умре много скоро. Със сетни сили той прошепнал на жена си последните няколко думи. Искал е да й каже за ситуация в църквата, на която тя да обърне особено внимание, но говоренето му ставало все по-неясно и несвързано, докато накрая загубил съзнание.
     Шофьорът на линейката карал много бързо, с включена сирена и светлини. Пристигайки в гр. Овери веднага транспортирали пострадалия в реанимацията. Дежурният лекар се обърнал с тъжен поглед към придружаващите Даниел и обяснил, че той е вече мъртъв.
     Жена му Нека била шокирана от този факт Но един стих от Евреи 11:35 не излизал от ума й: "Жени приемаха мъртвите си възкресени." В нея се издигнало едно необяснимо убеждение, че щяла да види Даниел отново жив и здрав. В последвалите събития съпругата на пострадалия имала ключовата роля.
     С този стих в ума си тя не можела да приеме, че Даниел си е отишъл завинаги и, че ще бъде погребан. Духовно мотивирана, тя започнала да действа. Веднага отишла при чичото на Даниел, който живеел близо до болницата и го попитала дали знае къде е семейният им лекар. Той не знаел, но препоръчал своя домашен лекар - д-р Аебуниза. Закарали тялото на Даниел при него и след решителното настояване на съпругата той отново прегледал починалия. Д-р Аебуниза могъл само да потвърди времето на настъпването на смъртта - 11,30 часа в деня на катастрофата.
     След това същият лекар изготвил смъртен акт за установените наранявания и причината за смъртта и попитал за съгласието им тялото да бъде закарано в моргата на клиниката, където се намирали. Съпругата му отказала като отнесли първо починалия в семейното жилище, близо до гр.Овери и от там в моргата на близката болница. Там той отново е бил прегледан от друг лекар. Било е вече събота - един часът след полунощ.
     В моргата нямало хладилни камери, затова на починалия са били инжектирани обичайните химически препарати и съответните приготовления за балсамиране на следващия ден. Погребалният агент, с още един помощник поставили тялото на Даниел между други двама мъртъвци.
     Съпругата Нека, която била дълбоко убедена, че мъжът й пак ще се събуди, поискала той да бъде пренесен в църквата в Онича, където Райнхард Бонке е трябвало да изнесе проповед по случай освещаване на молитвения дом. На следващия ден - неделя, 2 декември, близките на Даниел взели тялото му от моргата и го поставили в ковчег, който затворили плътно.
     Когато, след около час и половина, пристигнали в Онича и навлезли в района на църквата, били спрени от органите за сигурност и помолени веднага да напуснат района. Съпругата Нека обаче, била решена на всичко. Тя упорито молела полицаите не само да им разрешат да влязат в района, но и да занесат ковчега направо в църквата. Един от полицаите проверил ковчега и установил, че вътре действително има мъртвец и няма нищо обезпокоително. Мерките за сигурност целели да бъде предотвратен евентуален терористичен акт, насочен към събраното голямо множество в църквата. Въпреки всичко настояването да се внесе ковчег в препълнената църква предизвикало изумление и тревога. Накрая синът на водещия епископ, п-р Паул Жр. накарал баща си да разреши тялото на починалия да бъде внесено в църквата без ковчега и занесено в едно от помещенията на неделното училище в приземния етаж на църквата. Пасторите Паул Жр. и Баткомери Нквандо го поставили на една маса, установявайки, че ставите му са съвсем вкочанясали. Двама други пастори от църквата, Лоурънс Ониека и Луис Ибекве, се присъединили към тях за да пазят тялото.
     Евангелистът Райнхард Бонке, който не е знаел нищо за всичко това, проповядвал и се молел на горния етаж, където се провеждало богослужението. След известно време пасторите, които стояли близо до тялото, забелязали леко трепване в коремната област на починалия. После Даниел изведнъж направил едно вдишване и започнал да диша с нередовен ритъм. Окуражени от тази реакция пасторите предприели усилена молитва. Те свалили от мъртвия ръкавиците, чорапите и ризата и започнали да масажират вкочанясалото му тяло от главата до петите. Веднага били донесени и вентилатори, за да има съвземащият се достатъчно въздух за дишане.
     Когато вестта за възкресението се разпространила в залата, където се провеждало богослужението, настанала неописуема еуфория. По-късно Даниел отворил очите си, надигнал се и се облегнал на единия от двамата пастори. Хората се втурнали в помещението на неделното училище за да видят възкръсналия Даниел. Пастор Лоурънс Ониека се страхувал, че Даниел не можел да получава достатъчно кислород, затова го вдигнал и го занесъл в залата за богослужения. Първите думи на Даниел били да му донесат вода. Най-напред са му дали да пийне няколко глътки вода, а после и топъл чай.
     За да му направят достатъчно място са го поставили на един стол на подиума и стотици хора видели как той се съвзема. Бавно са се връщали спомените на Даниел и в началото той не е могъл да познае никого - дори и собствения си син. Състоянието му с всеки изминал час се подобрявало и вечерта той вече бил в пълно съзнание.
     Вестта за чудото се разпространила светкавично и много любопитни хора обсадили къщата на възкръсналия пастор. За да се възстанови на спокойствие, близките му преместили на уединено място за два дни. Наред със събуждането му за живот Даниел е бил излекуван от всички наранявания, които предизвикали смъртта му.
     Райнхард Бонке не видял нито мъртвия, нито възкръсналия Даниел. Той вече бил напуснал мястото на събитието за да хване самолета, с който е трябвало да пътува.
     Много от фактите в този случай нямат логично обяснение:
     Даниел не е дишал в продължение на два дни и сърцето му е било престанало да тупти. Смъртният акт е бил изготвен от д-р Жоси Ануебониза от клиниката "Св. Еунис". Времето е било горещо. В случая не става дума за временно спиране на сърцето от студен шок в хладилна камера -тялото никога не е било в хладилна камера. Били са му инжектирани силни химикали, за да задържат разлагането. Починалият е бил разнасян часове наред, на края е бил поставен в плътно затворен ковчег. Човекът, който е бил мъртъв, сега е необяснимо жив и бодър, без всякакви физически увреждания.
     Това възкресение от мъртвите не се е случило някъде на тайно място и без свидетели. То стана публично.
     Едно име преди всичко трябва да се спомене и то е името на Нека, съпругата на Даниел. Нейната несъкрушима воля предотврати погребването на Даниел и той бе пренесен там, където според нейното убеждение той щеше да бъде върнат към живота. Тя уважаваше Райнхард Бонке като Божий човек и знаеше, че в атмосферата на вярата на неговото служение са възможни такива чудеса. Нейната вяра диктуваше цялото събитие и тази вяра бе възнаградена от Бога.